В средата на миналия август съвместната историческа комисия на България и Северна Македония публикува препоръки за промени в учебниците по история на двете държави. Заключенията целят сближаване на вижданията за историческите процеси в региона от Средновековието до наши дни, а обща визия по теми свързани с миналото бе зададена от София като условие за приемането на РСМ в Европейския съюз. Напредъкът в зациклилата с години смесена комисия, която системно произвеждаше единствено конфликти и противопоставяне, изглежда силно допингиран от присъединителните амбиции на Скопие. Допълнителна инерция на процесите дойде от Вашингтон и редица европейски столици, които виждат бързото интегриране на Западните Балкани към Европейския съюз като сериозна геополитическа победа в част от света, който от години е обект на руско и дори китайско идеологическо проникване. Войната в Украйна сякаш постави въпроса за разширяването на европейската идея в Източна Европа още по-сериозно, сгъстявайки сроковете, в които София и Скопие трябва да се спогодят.  Така хората, които в продължение на години спореха от висотата на различните си научни тълкувания за миналото, сега заменят взаимните обвинения с общи предложения как македонци и българи да разбират историята колкото е възможно повече еднакво. Да промениш миналото, когато искаш да промениш бъдещето

От Северна Македония препоръчват в българските исторически учебници за 5-и клас, да се прецизират фрази като "български земи" и да се даде "по-широк регионален контекст" за териториите на запад от Древна Тракия. Учените в Скопие искат тракийската култура да бъде по-внимателно датирана, а историческите карти - по-добре прецизирани. В София пък предлагат промени в македонските учебници за 6-и клас - застъпване на повече въпроси за траките и Тракия, премахване на внушенията за приемственост между античната и съвременната македонска държава. И още - прецизиране на картите, показващи територията на античната македонска държава, така че да става ясно за кой времеви период става въпрос. Отделно, твърдението за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Северна Македония трябва да се разглежда като "неоснователно". Заключенията на българо-македонската комисия са добра перспектива за заравяне на томахавката по един от големите спорове - чий е цар Самуил. Общите изводи на комисията са, че Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешна Република Северна Македония. По другия спорен момент за братята Кирил и Методий, учените приемат, че книжовните центрове Преслав и Охрид, в които учениците на светите братя са развивали делото им, са се намирали на територията на средновековната българска държава. Съгласно протокола, подписан между Скопие и София, двете страни се задължават да въведат всички договорени промени в учебниците в рамките на две години. И тук изниква въпросът - има ли установен тайминг как това да се случи? Въпроси без отговори На традиционния си брифинг за предстоящия предсрочен вот на 2 октомври, външното министерство засегна въпроса за отношенията с РСМ, но не можа да отговори кой първи ще отпечата и пусне в образователната си система променените учебници по история. От външно обещават работа по синхронизиране на процеса и внимателното проследяване на предприетите действия в Северна Македония, но дали ще чакаме Скопие да направи първата стъпка, предстои да се разбере. "На този етап не можем да отговорим, тъй като това е междуинституционална тема, която следва да разгледаме. При всички положения ще се следи динамиката от другата страна, в изпълнение на поетите ангажименти от тяхна страна", заяви по време на брифинга Ваня Андреева - Малакова, която отговаря за "Югоизточна Европа" в рамките на външното ведомство. Тя допълни, че изпълнението на препоръките на смесената комисия за учебниците по история в двете държави е все още в подножието на институционалната работа. "Става въпрос за подготовка на процеса. Трябва да изясним механизма, по който това да стане. Какви срокове се изискват и какви институции ще бъдат включени. След това говорим за стартиране на процес. При всички положения действията ни ще бъдат синхонизирани с динамиката от другата страна" посочва Малакова. Няма връщане назад И двете държави са задължени да изпълнят заръките на смесената комисия. И ако в България разговорът  за новото учебно съдържание все още не е набрал очакваната обществена инерция, то на юг македонците приемат със смесени чувства идеята за промени в учебниците. Още през август журналистът в Северна Македония Владимир Перев обяви, че "голяма част от историците" приемат цар Самуил за български цар, но дебатът около ролята на св. Павел и неговото преминаване през македонските земи ще остане на дневен ред. А има и други спорни теми. “За македонците е проблем, когато се прекъсват връзките на Македония с гръцката история”, обясни тогава Перев. Очаква се следващите две години да дадат отговори на много въпроси относно начина, по който децата в двете държави ще учат специфични сегменти от историята си. Някъде там обаче остава и питанката как това ще се случи и ще има ли страна в двустранния казус, която накрая да остане по-разочарована - състояние на двустранните отношения, с което дипломацията на София и Скопие се бори от десетилетия.