Коледа и коледните традици се развиват в продължение на повече от 2000 години. Но едва от началото на 19-ти век празникът придобива толкова голяма важност. Може би сте чували за десетки вълнуващи истории за необичайния празник. На този ден ще ви разкажем и още няколко за които най-вероятно ще възкликнете "никога не съм знаел това". Oт Сатурналии към Коледа ли? Произходът на Коледа датира още от езически времена, когато по време на римското управление хората изповядващи други религии са били преследвани. Приблизително по времето на Коледа римляните са отбелязвали техният празник - този на Сатурния, който чествал римският бог Сатурн, а светият венец е бил традиционен подарък по време на фестивала.

За да сигнализират на други християни, че домът им празнува Коледа, те закачали венци на вратите и в къщите си, за да не бъдат преследвани. Когато пък Римската империя приема християнството много от тези традиции са пренесени и се спазват до днес. Въпреки, че Коледа празнува раждането на Исус Христос, в Библията не се споменава за датата 25 декември. Повечето историци дори вярват, че Исус е роден през пролетта, а не през зимата. 25 декември се приема за негов рожден ден чак през трети век. Специалисти в историята твърдят, че датата всъщност е била избрана, защото съвпада с езическия фестивал Сатурналия, който почитал земеделския бог Сатурн с празнуване. Римляните украсявали с дръвчета със свещи своите домове и си разменяли подаръци по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Легенда за елхата Имало едно време един беден дървар, който живеел със семейството си в дън горите тилилейски. След поредната оскъдна вечеря, когато всички били на масата, на вратата се почукало. Като отворили, те видели, че навън стои дете - малко и мръсно, с дрипави дрехи. Поканили го на топло и му дали да вечеря. Поканили го да спи у тях. Преди да заспят семейството помолили детето да намери семейство и топъл дом, за да не скита така само по света. На другата сутрин обаче те се събудили от най-красивото пеене. Като погледнали навън видели непознатото момче с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето вече не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало и им обяснило, че е Божият син и това е подарък за тях и отплата за добрината им. Божият син откъснал клон от дърво и го посял. Тогава им казал: "От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове. Сн: pixabay Легендата за коледния чорап Известна още като "Легендата за благородника и трите му дъщери", тази легенда датира от IV век и достига до нас благодарение на епископ, който имал най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят. Легендата гласи, че навремето в Италия живял заможен благородник, който след смъртта на съпругата му пръснал цялото семейно богатство. Дошъл ден в който трите му дъщери трябвало да се омъжват, но бащата нямал заделена и стотинка за тях. Това го натъжило. Трите момичета трябвало сами да приготвят храната, да чистят дома и да перат дрехите си. Една вечер след като изпрали и прострели чорапите си на перваза на камината, за да изсъхнат, те си легнали. Сн: pixabay Огънят в камината догарял. И в този момент къщата на благородника била посетена от добрия светец Николас, който бил научил за тежката съдба на семейството. Когато надникнал през комина и видял чорапите на камината, той решил да направи добрина. Бръкнал в пазвата си и извадил от там три малки кесии, пълни с жълтици. Хвърлил ги надолу през комина, а те паднали точно в чорапите на девойките. На другата сутрин момичетата станали и намерили чорапите, а в тях - подаръците от Св. Николас. Те вече имали пари да се оженят и скоро го направили. Баща им пък заживял щастливо, радвайки се на голямо семейство с внуци.