Тази пролет не започна по начина, по който руският президент може би я беше планирал. На 22 април трябваше да се проведе национален референдум за финализиране на дълбоките конституционни реформи, които биха му позволили, ако пожелае, да остане на власт до 2036 г. Но след разпространението на коронавируса в Русия това общонародно допитване се наложи да бъде отложено. Решението бе взето внезапно, след като рекламните билбордове за референдума вече бяха поставени в Москва и други големи градове. Под заплаха сега е и подчертано тържественото честване на Деня на победата на 9 май, отбелязващ разгрома на нацистка Германия във Втората световна война през 1945 г. Този празник стана най-важният в руския календар, а тази година става дума и за 75-годишен юбилей. Лидери от цял свят са поканени на празненствата, които трябва да подчертаят изключителната историческа роля на страната. На този празник всяка година в Москва се събират хиляди хора, включително доста много възрастни ветерани, гордо закичили своите медали. Военни части вече репетират край Москва за традиционния парад на Червения площад, на който са обещали да присъстват чуждестранни лидери като президента на Франция Еманюел Макрон и премиера на Индия Нарендра Моди. Провеждането на такова шоу сега, когато голяма част от Русия и света са в карантина с цел да се спре разпространението на вируса, изглежда не е възможно. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза миналата седмица, че не е взето решение дали то да бъде отложено, но добави, че властите обсъждат различни "варианти", един от които е то да се състои без ветераните - група, особено уязвима за вируса. Песков добави, че Кремъл ще прояви разбиране, ако чуждестранни лидери решат да не дойдат заради пандемията, като отбеляза, че празненство ще има, дори да не е на 9 май. След като първоначално бе подценена от руските власти, пандемията се оказа неочаквано предизвикателство за Путин, чиито политически позиции сега зависят от това дали той ще успее да ограничи щетите от нея. Като подготовка за гласуването и Деня на победата руската държавна агенция ТАСС започна да предава откъси от 3-часово интервю с Путин, в което 67-годишният лидер разказва какво е направил за страната през последните 20 години и какво още трябва да се свърши. Но ТАСС внезапно прекрати излъчването на всекидневни откъси от интервюто с аргумента, че то вече не е актуално, тъй като вниманието на публиката е по-ангажирано с коронавируса. Епидемията напълно промени политическия дневен ред на Кремъл, каза Николай Петров, старши изследовател по програмата за Русия и Евразия в "Чатъм хауз" - британския Кралски институт за международни отношения. "Всичко, което ставаше преди (епидемията), практически изчезна, - каза той пред АП. - Целият политически дневен ред (за конституционна реформа), който течеше от средата на януари, е прекратен." За момента "мисля, че можем да забравим за конституционните поправки", добави Петров. Кризата около коронавируса поставя много трудности пред Путин, чийто рейтинг стабилно пада през последните две години, достигайки 63 процента през март - най-ниското равнище от 2013 г. Това става на фона на срива в цената на петрола - главния източник на доходи за Русия след избухналата ценова война със Саудитска Арабия, довела и до рязък спад на рублата. Пандемията очерта и мрачната перспектива за икономическа разруха. След като голяма част от Русия бе поставена под карантина, която Путин се опита да "подслади", наричайки я "неработни дни", много бизнес операции бяха прекратени и това породи страхове от масово затваряне на компании и производства и милиони безработни. Търговско-промишлената камара - бизнес асоциация, подкрепяна от правителството, предсказа, че 3 млн. компании могат да фалират и 8 млн. души - почти 11 процента от трудоспособното население - да се окажат безработни. Отслабването на икономиката и влошаването на жизненото равнище, което според много анализатори е главната причина за спадащия рейтинг на Путин, вече са преобладаващите фактори за страх сред руснаците. Продължаващото задълбочаване на кризата вероятно още повече ще разклати рейтинга му, каза Денис Волков - социолог в независимия социологически център "Левада". Когато хората започнат да се страхуват, че положението още повече ще се влоши, "тогава рейтингите се сриват", каза Волков пред АП. Начинът, по който Кремъл се опита да отговори на кризата, породи много въпроси в страната и в чужбина. У дома Путин бе широко критикуван, че първоначално не е обърнал достатъчно внимание на епидемията, а после се е дистанцирал от нея, като е делегирал трудните решения за карантинните мерки на регионалните власти и на правителството. Някои на Запад поставиха под съмнение официалните данни за броя на заразените в Русия и разкритикуваха като рекламен трик усилията на Москва да прати самолети с медицински помощи за Италия, САЩ, Сърбия и други страни. В телевизионно обръщение на 8 април Путин се опита да вдъхне увереност на страната, но някои части от неговото послание, в което той сравни коронавируса с нашествията (на печенегите и куманите в Русия) през 10 и 11 век, предизвикаха много подигравки в социалните медии. "Рисковете за Путин да се окаже откъснат от действителността са съвсем реални", каза пред АП Семюъл Грийн, директор на Института за изучаване на Русия към лондонския "Кингс колидж". По-рано Путин успяваше да възстанови контрола си над политическия дневен ред, като сменяше фокуса от вътрешните трудности към геополитическото величие на Русия. Така той сплотяваше хората около анексирането на Крим през 2014 г., или като се сражаваше с т.нар. терористи в Сирия. Този път обаче Русия е принудена да се изправи пред наистина глобална криза и изглежда е много по-трудно да се приложи същата тактика. "Нищо не интересува хората повече от трудностите, които изпитват и ще продължат да изпитват още дълго време", каза Петров.
