Ако преобладаващото мнение сред учените е, че новият тип коронавирус, причиняващ инфекция COVID-19, мутира по-бавно от грипа и се държи нормално в сравнение с други коронавируси, чешкият молекулярен биолог Соша Пекова от лабораторията Tilia твърди обратното, пише "24 часа". „Нашите наблюдения показват, че този коронавирус се размножава до 270 пъти по-бързо от нормалния“, заяви тя пред чешкия информационен сайт lidovky.cz. Според нея вирусът е с изкуствен произход. „Променя се в ръцете ви. Нещо го подтиква към това. Естествените изолати не се държат по този начин", твърди тя. Въпреки това в надпреварата за разработване на ваксина изследователите разчитат коронавирусът да мутира сравнително бавно в сравнение с други РНК вируси. Британски и френски изследователи под егидата на University College London наскоро анализираха проби от над 7,5 хиляди души по света и откриха, че вирусът SARS-CoV-2 е мутирал 198 пъти. Според тях това може да означава, че SARS-CoV-2 непрекъснато се адаптира към своите човешки приемници. „Мутациите сами по себе си не са лоша новина: всички вируси мутират. Няма индикации, че новият вид коронавирус мутира по-бързо или по-бавно от очакваното, или че става все по-смъртоносен или заразен“, казва Франсоа Балу, един от авторите на проучване, публикувано в списанието Infection, Genetics and Evolution. Въпреки това друго проучване на Националната лаборатория в Лос Аламос в САЩ предполага, че идентифицираният щам на вируса е по-заразен от оригиналния вирус от Ухан. Престижното списание Science наскоро предостави анализ на поведението на вируса в заразеното тяло. SARS-CoV-2 въздейства предимно на белите дробове и може трайно да ги увреди. Постепенно обаче се оказа, че вирусът може да зарази и други органи: мозъка, сърцето и кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците или червата. Има случаи с пациенти с COVID-19, повечето в САЩ, които са развили исхемия на пръстите на краката: страдали са от болезнени отоци, които са могли да доведат до тъканна смърт. Изследователи по света също описват кръвни съсиреци, циркулиращи в тялото вследствие на COVID-19. Въпреки това различните видове мутации във вируса могат значително да усложнят разработването на ваксина, чиято ефикасност скоро може да бъде блокирана сравнително лесно от вируса. Молекулярната биоложка Соша Пекова от лабораторията "Тилия" също вярва, че разработването на конвенционални ваксини няма да има успех. "Конвенционалната ваксина, за изработването на която е избран подходящ протеин от вируса, като към него е насочено антитяло, е загуба на фармацевтичната индустрия, защото този коронавирус непрекъснато се променя", каза тя пред Lidovky.cz. Пекова смята за по-подходяща т.нар. ДНК ваксина. „Виждам пътя в генетично разработената ваксина, която би счупила биологичния часовник на вируса, който тиктака толкова бързо. Мисля, че днешната битка COVID-19 е нова и конвенционалните оръжия по принцип няма да работят“, казва тя. Преди няколко дни списанието Science публикува проучване, което тества ДНК ваксината срещу COVID-19 при примати. Заключението е, че тя предизвиква имунна защита у тях. Директорът на биологичния център на Академията на науките на Чешката република Либор Грубхофер обаче не е съгласен с тезата, че конвенционалните ваксини няма да работят. „Определено не бих ги извадил от играта. Много от 111-те ваксини, които в момента се разработват, следват този класически път. Колкото до ДНК ваксината, по-скоро бих говорил за РНК ваксина, защото това е РНК вирус. По подобна концепция също се работи и аз съм голям привърженик на тези съвременни ваксини“, заяви Грубхофер пред Lidovky.cz. Зденек Хавлас, заместник-председател на Академията на науките на Чешката република твърди пред чешкото издание List Zpravy, че изработването на ваксина може да отнеме дори 2 г., а не само няколко месеца, както се твърди. Според него би било безпрецедентно да се появи ваксина след 12-18 месеца. Ваксина срещу вирусите MERS и SARS, които атакуваха през 2003 и 2013 г., например все още не е налична, казва Хавлас. Състезанието за ваксина срещу COVID-19 отдавна е доминирано от Оксфордския университет. Спекулираше се, че тя може да се появи още през септември тази година и чешки учени впрочем също го твърдят. Изследванията на Оксфорд обаче не успяха във фазата на тестване върху животни. Маймуните, получили ваксината, в крайна сметка се заразиха с коронавирус. Най-далече в това отношение е стигнала американската компания Moderna - предварителните резултати от тестовете върху хора показват, че разработената от нея ваксина е довела до желания имунен отговор.
