Много близък родственик на новия коронавирус SARS-CoV-2, причинител на болестта COVID-19, вече е преминал през прилепи в България още през 2008 г., съобщи пулмологът д-р Александър Симидчиев пред "Дневник". "Той явно циркулира в популацията на прилепите в България. Ако го има в популацията на прилепите, вероятно в дивеч и в домашни животни също може да бъде прехвърлен. Може дори да е имало контакт при хора, само че не е предизвикал заболяване. Но може да предизвика имунен отговор.", обясни доктор Симидчиев. Експертът се позова на две изследвания, едното от които публикувано през януари в авторитетното списание The Lancet. Филогенетичният анализ в него показва, че вирусът, открит у прилепи в България, е много по-близък "родственик" на SARS-CoV-2, отколкото са SARS и MERS. Второто изследване - SARS-CoV-2-specific T cell immunity in cases of COVID-19 and SARS, and uninfected controls, показва, че съществуват Т-клетки (вид лимфоцити), които разпознават протеинови фрагменти, запазени сред животинските бетакоронавируси, и благодарение на това реагират на SARS-CoV-2, без заразените да са били изложени нито на него, нито на SARS преди. Изучаването на това как работят тези Т-клетки е жизненоважно за справянето с пандемията, смятат авторите. "Това беше статията, която показва, че това, което теоретично говорех, е изследвано като възможност.", отбелязва д-р Симидчиев. "Фундаментът на това е, че, първо, е възможно да изградим имунитет без да боледуваме. Когато това е от близкородствен вирус, какъвто в България е установяван още 2008 г, това е възможно да доведе до известно количество придобит имунитет". Така вирусът, разпространен сред прилепите в България, "ще предизвика достатъчно близкородствен имунен отговор, за да предпазва в известна част или известна част от населението. Това, от моя гледна точка, е една възможност да обясним защо пандемичният процес протича относително бавно и изгражда много малко групов имунитет. Защото, ако част от населението така или иначе е невъзприемчиво, груповият имунитет ще се развива бавно, чак след като се срещне чувствителен човек с вируса, а не такъв, който има имунен отговор, макар и не съвсем точно към новия коронавирус", смята д-р Симидчиев. "Това може да е една от допълнителните причини, заедно с бецежирането, заедно с мерките на НОЩ, които доведоха до относително бавно пълзене на епидемията, включително и сега." Вирусът, открит в България, се нарича BtCoV/BM48-31/BGR/2008, и е бил разпространен сред вид прилепи, наречени Средиземноморски подковоноси (Rhinolophus blasii). Приликата му със SARS е коментирана в статията Genomic Characterization of Severe Acute Respiratory Syndrome-Related Coronavirus in European Bats and Classification of Coronaviruses Based on Partial RNA-Dependent RNA Polymerase Gene Sequences още през 2010 г. В нея се отбелязва, че SARS и "българският" коронавирус си приличат повече, отколкото SARS и вирусите, открити в прилепи в Китай. Нещо повече: "българският" вирус може недвусмислено да бъде определен като още един от познатите видове SARS CoV, пише в текста. Приликата на BtCoV/BM48-31/BGR/2008 с новия коронавирус е регистрирана още в Investigating the genomic landscape of novel coronavirus (2019-nCoV) to identify non-synonymous mutations for use in diagnosis and drug design.
