Легенди и история. На подстъпа към града три каменни воина са застанали на вечна стража. В скалата срещу тях е издълбана дата: 1280 г., а под нея лъв – символ на сила и мощ. Така старият град посреща своите гости, готов да им разкаже минало и настояще. Те ще спрат очаровани на площада, потънал в здравец и чемшири. Ще се поклонят на плеядата български възрожденци, служили на отечеството с пушка и перо, в музея на котленските възрожденци. След това ще се потопят в атмосферата на старокотленския дом от XVIII–XIX век в Етнографския музей, а в Галатанското училище красиви тъкани, пищна женска носия, сребърни и златни украшения ще разкрият бита и душевността на котленката – изкусна тъкачка на килими и халища.
Прочети още
Наричат Котел „град легенда“, „люлка на Възраждането“, „град история“. Коренът котленски е дух силен, балкански. Дъхът секва, когато трябва да изброим исполините, родили се в това малко българско гнездо: Софроний Врачански – най-видният представител на Котленската книжовна школа, д-р Петър Берон – автор на първия български „Рибен буквар“ и учен, оставил огромно творчество на пет чужди езика; Неофит Бозвели – организатор и водач на борбата за независима българска църква, учител и просветител; Георги Раковски – идеолог на националноосвободителното движение; капитан Георги Мамарчев – известен революционер, борец за национална независимост и носител на високи военни отличия; Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски и много, много още просветители, будители и революционери, крепили българщината с перо и меч.
Тук в килийното училище е преспивал Паисий и тук поп Стойко Владиславов (Софроний) за първи път преписва „История славянобългарская“. Тук всеки камък и кът носят духа на светли имена и дати.
Стара легенда разказва за възникването на Котел
