В предпоследната събота преди Великден Православната църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар.

Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден.

Лазаровден е един от трите големи християнски празници, предхождащи Пасха. Според Библията на този ден Иисус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата смърт.

Бог казва „Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие.  Денят , в който Спосителят влязъл в Иерусалим, наричаме Цветница. Това е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден.

Св. Лазар бил родом от Витания, селище близо до Йерусалим. Той е брат на евангелските сестри Марта и Мария. Господ Иисус Христос много ги обичал и често посещавал дома им във Витания, наричайки Лазар свой приятел.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото.

По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник, както на женската хорова песен, така и на танца.  Празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят къщите, пременени в невестински дрехи.

В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, лазарките са обличали нови булчински премени.

В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо. Те обикалят селото, пеят и танцуват.

Те пеят за всеки член на семейството, за млади и стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост.  Благославят домовете, в които влизат, за здраве, плодородие и щастлив живот. В ръцете си лазарките носят малки кошнички, окичени със зеленина и цветя.

В тях те събират получените дарове - яйца, сухи плодове, орехи, царевица, а после играят лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието.

Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Смята се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни. Според народния обичай девойките, които участват в ритуала, вече могат да се задомят. Има и традиция на този ден да се ходи на гробищата.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).  На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.