Президентът Уилям Маккинли вярва в късмета и особено в късмета, който носят червените карамфили, поради което и носи такъв на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк, на 6 септември 1901 г. Когато обаче малко момиченце го моли да й даде цветето, президентът й го дава. Малко след това анархистът Леон Чолгош го прострелва два пъти. За Чолгош късметът няма нищо общо със ситуацията – анархистът, гневен от неравенството в Съединените щати, гледа на Маккинли като „враг на добрите хора“.

Той разделя САЩ на бедни и богати

Президентът Уилям Маккинли. Сн.: Pixabay

системата е нагласена срещу бедните

желанието ми да убивам се роди след една лекция

Ема Голдман, за която се смята, че е вдъхновила Чолгош. Сн.: wikimedia

„Нямаше да спра, дори да изгубя живота си“


Неуспешните опити


Маккинли: По-близо, Боже мой, до Тебе, по-близо до Тебе

Маккинли, малко преди да бъде убит. Сн.: wikimedia

Бърза присъда и електрически стол за Чолгош