Вечерта на 13 април крайцерът "Москва" се запали в Черно море и по-късно потъна. Украинската страна твърди, че флагманът на Черноморския флот е бил улучен от две ракети "Нептун". Руското министерство на отбраната съобщава, че корабът се е запалил "в резултат на пожар след детонация на боеприпаси" и е потънал заради бурята. Точният брой на екипажа на "Москва" все още не е обявен. Броят на загиналите, ранените и изчезналите също не е известен. Въпреки многобройните свидетелства за смъртта на моряците, Кремъл твърди, че целият екипаж е спасен. Междувременно Татяна Ефременко, майка на 19-годишния Никита Ефременко, търси сина си. "Синът ми отбиваше военна служба на крайцера "Москва". Започна да служи в армията през ноември 2021 г., а след курса на обучение веднага бе изпратен на кораба", разказва пред руския опозиционен сайт Медуза тя. "Синът ми не ми каза нищо. Веднъж спомена, че се обучават и ще отидат в морето. Това беше преди военните действия (в Украйна). Когато в новините съобщиха, че крайцерът "Москва" участва във военните действия на Змийския остров, синът ми дори не го коментира. Той не каза нищо. Той каза: "Ще се върна вкъщи и ще ви разкажа всичко". Никита не осъществява контакт с майка си в продължение на три седмици. Обажда й се на 10 март, а след това изпраща и писмо. В него момчето пише, че са в морето и няма връзка с тях. "Имаше и реплика, в която се казваше, че е размислил дали да остане на договор (след постъпването си на служба той планираше да стане професионален войник на договор). Но защо, той така и не каза." Жената го разубеждава договора. Каза му, че ако иска да продължи да служи, трябва да отиде в полицията или в руската гвардия, където е малко вероятно да бъде изпратен на война. За последен път Никита се обажда на майка си на 9 април, 58 дни преди демобилизацията си. "Всички го чакахме вкъщи, но той просто спря да звъни. Обадих се на Комитета на войнишките майки. Те казаха, че не се занимават с такива неща. Дадоха ми номер, на който да се обадя. Дори не знаех къде се обаждам. Казах, че просто търся информация за сина си. Обадих се на всички болници в Севастопол и Москва. Попитах дали има (ранени войници в болницата), които не могат да се идентифицират. Казаха ми, че няма такива. След това връзката просто прекъсна и повече не можах да се свържа. Същото се случи и когато се обадих в Министерството на отбраната в Севастопол. Казаха ми, че синът ми е изчезнал. След това - "абонатът не е достъпен". Сега не знам какво да правя. Ще отида на място. Събрах всички снимки на момчетата (изчезналите наборни войници, за които има информация в интернет), разпечатах ги днес. Ще обиколя всички болници и ще направя всичко по силите си. Ако не намеря своето, поне ще намеря някое чуждо дете и ще помогна на други майки. Не знам какво друго да правя, не мога да седя вкъщи, а никой не ми казва нищо ясно. Всички командири в един глас казват, че той е изчезнал, но не казват къде. Къде е изчезнал? В морето? На сушата? Никой не изяснява ситуацията, никой не се обажда на номерата на ранените и изчезналите, събрах всички снимки от интернет и сама писах до всички групи", казва Татяна. Юлия Цивова е майка на 19-годишния Андрей Цивов. Тя също няма информация за сина си. "Никой не казва нищо - всички мълчат. Обадихме се на военните служби и на Министерството на отбраната... На 16 април руското министерство на отбраната публикува видеозапис от срещата на командващия ВМС Николай Евменов с моряците от потъналия крайцер "Москва". Кой ги е построил там? Нашите деца не са там. Разглеждах снимките, публикувани в групите, в които хората търсят изчезналите - те са повече от десет". Юлия не намира името на сина си и в списъка с изчезналите хора, в който са включени около 30 души. "Помолих ги да обяснят какво означава "липсващ"? Синът ми мъртъв ли е? Отговориха, че не, че просто не е бил на работа, а не в болницата. Къде е тогава той? Синът ми беше редник, на този кораб имаше много други редници. Сигурна съм, че там е имало 200-300 наборни войници. Те постоянно ходеха в зоната на военните действия. Никой не ги е питал нищо. Връщаха се за три-четири дни, след което ги изпращаха отново там - отново за седмица и половина. Но когато разбрах, че са изпратени за военните действия, към никого не се обърнах. Синът ми служеше на този кораб. Страхувах се, че ще го измъчват или нещо подобно. Затова си замълчахме", казва Юлия.
