Мане рядко общува с пресата, затова детайлите от тази история бяха неизвестни. Но сенегалският нападател на „Ливърпул“ обясни всичко в интервю за „Льокип“. „Аз съм мюсюлманин, моля се по пет пъти на ден, по възможност правя това в джамия. Там срещнах свой приятел от Гана. Поканих го у дома да пием чай, но той ми каза: „Не, трябва да работя, трябва да измия тоалетните в джамията.“ Казах му, че ще направим заедно това. Някой обаче ни засне на видео. Помолих този човек да не пуска записа в мрежата. Той ми се закле, че няма, а на следващия ден видеото се появи в интернет. Но това не е страшно. За мен това е нормално, аз дойдох от малко село в Южен Сенегал. Баща ми беше имам. Той умря, когато бях на 11 години, и ме отгледаха мама, чичо и баба. На младини работех на полето, където отглеждахме ориз и фъстъци. И продължавам да правя това, когато се връщам у дома всяко лято. За нас в селото най-важното качество е смирението: не говорим, а слушаме старите, когато те ни казват нещо.“ Мане разказва, че сега строи училище в родното си село Бамбали. „Този проект ми е паднал на сърцето. Строителството започна през лятото и на всеки две седмици получавам снимки, които показват хода на работата. След месец всичко трябва да е готово, надявам се да е така. Знаете, че в Африка властите често забравят за селата. Когато живеех в Бамбали, имах една мечта – да замина за Дакар, за да стана професионален футболист. Сега работя върху това младите хора в Бамбали да искат да остават там. Какво още трябва да знаете за семейството на Садио Мане:

  • на младини избягал от къщи към Дакар, за да попадне на тест за селекция на играчи, издържал го, но след това се върнал. Когато завършил училище, цялото село му помогнало с пари за път. Чичото откарал младока в Дакар на проби в академията „Женерасион фут“, където Садио бил приет и зачислен.
  • през 2011-а го забелязали скаутите на Матц. Мане даже не разказал на роднините за поканата за проби в Европа и позвънил едва когато вече имал подписан договор. „Позвъних на мама: „Привет, аз съм във Франция!“ Тя мълчала. „Франция, това е в Европа“, пошегувах се аз. „Каква Франция? Вие тренирате в Сенегал“, невярващо ми каза мама. „Мамо, аз все пак съм в Европа, това е истина.“