“Нашата история с Мартин е като класически „Виенски валс“ - смее се Мария. - Във Виена се срещнахме, тук за първи път свирихме на сцената заедно, тук се зароди приятелството, а партнирането на сцената прерасна и в живота. Виена ни задържа, тук се чувстваме добре, тук срещаме разбиране в работата си и най-вече - висока оценка на нещата, които правим.” Дали двамата са по-дръзки от другите български виртуози, че в центъра на Виена, в която всяка вечер се свирят по 300 концерта и всяка вечер звучи Моцарт, са организирали сдружение “Амадеусите” и канят български и талантливи деца за изява на австрийска сцена? “Определено сме по-дръзки - смята Мария. - Нашата българска музикантска школа се цени много високо във Виена. Получили сме много добра подготовка, но никой не ни е научил как да си бъдем мениджъри сами на себе си.” Той е само на 29, тя - на 32. Срещата им е много забавна. Мария е в пролетен семестър в Университета по музика и изкуства във Виена. Около празнуването на 24 май в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” е поканена да участва в концертната програма. Желателното изпълнение на произведение от български композитор обаче носи и своята специфика и откриването на пианист за концерта се оказва сложно. Този пианист трябва да научи произведение на Панчо Владигеров, а това не е толкова лесно и повечето хора отказват. Мария има само няколко дни да реагира. [su_image_carousel source="media: 72879,72887,72885,72881,72886,72882,72883,72880,72878" crop="none" captions="yes"] И точно тогава двамата с Мартин се срещат на вратата на университета. Той кавалерски й задържа вратата, тя казва “мерси”, но интонацията го провокира и Мартин пита:
“Ти българка ли си?”
един от шестимата приети
И това ако не е съдба!
До момента той има 3 издадени диска
в Щатския оркестър на театър Баден
