Изборите минаха и заминаха. Вече са в историята. България избра поредната група от 240 депутати, които ще трябва да оправят народния хал. Дали? Надеждата умира последна, но по тази тема ще отделя няколко реда по-надолу. Първи октомври бе ден за размисъл. Размисъл за всички. Всеки един от нас трябваше да реши в чии ръце да даде властта. На следващия ден бе вотът. Отново запазих мълчание. Така е по закон. А на трети октомври... Това бе денят, в който изчаках да се охладят страстите. Поне моите. Да се наговорят лидерите, та и аз да кажа няколко думи. Е, имаме победител. ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила. Завърна се на върха след нялколко неуспешни вота. Сега никой не може да се оплаква. Избирателната активност бе срамно ниска. Обидно ниска за политиците, но те едва ли ще го разберат. Рекордно ниска.

Така не се решават проблемите.

Един истински политик сяда на масата и търси начини,

Бойко Борисов не беше пред джипката, но даде да се разбере, че е прозрял нуждата от политически консенсус.