До междинните избори в САЩ остават броени дни, а подготовката за вота очевидно е доминирана от вътрешни въпроси. От инфлацията до правото на аборт и всичко между тях, кандидатите и избирателите се съсредоточиха върху теми от кухнята и родината. Настоящата глобална геополитическа реалност обаче вероятно ще бъде силно повлияна от изборите на 8 ноември.
Всички 435 места в долната камара на парламента - Камарата на представителите - са свободни, а 35 от 100-те места в Сената ще бъдат отворени за гласуване. Ако последните социологически проучвания се потвърдят, предстоят промени и съставът на Конгреса може да бъде драстично променен, когато той започне новия си мандат през януари. Конгресът може да премине от слаб (а понякога и номинален) контрол от страна на демократите на президента Джо Байдън към доминация на републиканците, известни още като GOP.
Според Андрю Бенет, професор по международни отношения в университета "Джорджтаун" във Вашингтон, изборите вероятно ще имат значителни последици за външната политика на САЩ, като най-непосредственият и важен ефект вероятно ще бъде "известно намаляване на подкрепата за Украйна".
"Изборите вероятно ще бъдат много близки в Сената, където шест до осем места могат да отидат в едната или другата посока", каза той пред Анадолската агенция.
В момента 100-местният Сенат е разделен 50 на 50, като при необходимост вицепрезидентът Камала Харис (която по конституция изпълнява и функциите на председател на Сената) дава решаващия глас в полза на демократите. На практика обаче демократите трябва да се справят с по-консервативните сенатори, които се нуждаят от убеждаване при много гласувания, както и с процедурното препятствие от 60 гласа, което блокира много законопроекти.
"Резултатът може да бъде всичко - от спечелване на два мандата за демократите, което ще освободи партията им от необходимостта да преговаря с консервативния сенатор Джо Манчин, до загуба на три мандата за демократите, което ще даде на републиканците мнозинство и ще направи Мич Макконъл отново лидер на мнозинството в Сената", обяснява Бенет.
Той заяви, че според него мнозинството на републиканците в Камарата на представителите би довело до "партизански разследвания" и законодателна безизходица - нещо, което многобройни кандидати на GOP изрично обещаха - особено ако нямат достатъчен брой гласове в Сената, за да отхвърлят ветото на Байдън или да преодолеят бариерата от 60 гласа.
"Републиканците може да се изкушат да се отърват от бариерата, но дори и тогава те не биха могли да преодолеят ветото. Все пак за Байдън ще бъде по-трудно да получи подкрепа за кандидати за високи външнополитически постове, които трябва да бъдат одобрени от Сената", казва той.
Според Адам Макконъл, американец, преподаващ история в истанбулския университет "Сабанчи", ако републиканците поемат управлението на Сената, това може да има "голямо" въздействие върху турско-американските отношения.
Ако ръководството на Комисията по външни отношения на Сената премине отново към републиканците, сенаторът демократ Боб Менендес ще загуби правото си на вето, което "най-вероятно ще разчисти пътя" за продажбата на изтребители на Турция - ход, който Менендес се опитва да блокира - обяснява той.
Според Макконъл обаче е малко вероятно да има съществена промяна във външната политика на САЩ по други международни въпроси, дори ако Камарата на представителите и Сенатът попаднат в ръцете на републиканците.
Помощта за Украйна е застрашена?
В навечерието на междинните избори Байдън изрази загриженост за бъдещето на американската помощ за Украйна при контролиран от републиканците Конгрес.
Опасенията му бяха подкрепени от изявленията на Тръмп по този въпрос, който разкритикува Конгреса за одобряването на пакет от помощи за Украйна в размер на 40 млрд. долара, когато "родителите в Америка се борят дори да нахранят децата си".
Множество членове на Конгреса от Републиканската партия също заявиха, че помощта на САЩ за Украйна трябва да бъде намалена или дори спряна, включително лидерът на малцинството в Камарата на представителите Кевин Маккарти. Той заяви в интервю: "Мисля, че хората ще седят в рецесия и няма да напишат празен чек за Украйна. Те просто няма да го направят."
Ако Камарата на представителите попадне в ръцете на републиканците, както очакват много наблюдатели, Маккарти ще стане председател на Камарата, което е ключова роля при вземането на решения за това какви закони ще бъдат гласувани.
"Подкрепата (за Украйна) в Конгреса е силна и двупартийна", каза Бенет, добавяйки, че досега американската помощ за Украйна е срещнала "малко политически ограничения от страна на Конгреса".
"Всичко това означава, че след изборите подкрепата за Украйна в най-добрия случай ще остане същата, но по-вероятно е да намалее", каза той.
Той каза, че дори някои демократи са изразили критики по отношение на мащаба на американската помощ за Украйна, въпреки че те остават далеч по-многобройни от колегите си републиканци.
"Всичките 11 сенатори, които гласуваха против помощта за Украйна миналата пролет, бяха републиканци, а 57 републикански членове на Камарата на представителите също гласуваха против помощта през май", каза той.
"Ако Републиканската партия получи мнозинство в Камарата на представителите или в Сената, тя може да започне да ограничава помощта за Украйна или да я използва като разменна монета с администрацията на Байдън за постигане на вътрешни или други цели", каза Бенет.
Въпреки това той добави, че има някои републикански лидери, които подкрепят помощта за Украйна.
От друга страна, Макконъл заяви, че според него помощта на САЩ за Украйна "почти сигурно ще продължи и дори може да се увеличи", дори ако републиканците поемат управлението на двете камари.
"Единствената промяна, която може да настъпи, е по-голям натиск от страна на републиканските гласове в Конгреса за намиране на дипломатическо решение на конфликта", каза той.
Още от същото по отношение на Китай, застрашено е възраждането на ядрената сделка с Иран
По отношение на Китай Бенет и Макконъл изразиха съгласие, че няма да има големи промени в политиката, независимо от резултатите от междинните избори.
"Както демократите, така и републиканците в Камарата на представителите и Сената подкрепят по-строги икономически политики спрямо Китай. Следователно повишеното напрежение в отношенията на САЩ с Китай през последните няколко години вероятно ще продължи, независимо от това кой ще спечели междинните избори", заяви Бенет.
Ако републиканците победят, той заяви, че очаква по-строги ограничения за имиграцията, по-малка подкрепа за международните преговори за околната среда, по-настъпателна политика спрямо Иран и по-малка подкрепа като цяло за НАТО - всичко това показва връщане назад към политиките на администрацията на Тръмп.
Макконъл заяви републиканците ще се противопоставят на стремежа на администрацията на Байдън да съживи ядреното споразумение с Иран, след като Тръмп едностранно се оттегли от него през 2018 г.
"Така че връщането към това споразумение ще стане още по-трудно, отколкото беше през последните две години", каза той.
"Отношението на Конгреса към Израел и Саудитска Арабия ще се върне към традиционната, по-дружелюбна републиканска позиция", каза той и добави, че няма вероятност за промени в позицията на Вашингтон по отношение на Китай, Венецуела или Северна Корея.
