Може би сте чували за Потопената църква край язовир „Жребчево“. А дали сте успявали да стигнете до нея по суша?! Истината е, че язовир „Жребчево“ щеше да е обикновено място за отдих и риболов, ако не беше необикновената история за неговото създаване и за изграждането на църквата, чийто скелет сега гордо се извисява над водите му. Тя е там повече от век. Стърчи самотна насред прозрачните язовирни води. Зиме я брулят ветрове и снежни виелици, сковава я лед. През лятото слънцето напича безмилостно столетните й зидове, изтърбушения покрив и зеещите в нищото прозорци и врати. Далеч от хорската суета и забързания ход на времето, потопената църква на язовир „Жребчево“ тъне в самота и забрава, като безмълвен свидетел
на изгубената българска вяра и надежда
се носи като призрачен кораб
завинаги погребани на дъното на язовира
