Руски учени установиха, че частиците микропластмаса се натрупват по-бързо на морското дъно, отколкото в крайбрежните зони и образуват специален вид седимент, който трябва да има предвид при екологичния мониторинг на акваториите, съобщи ТАСС. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Marine Pollution Bulletin", съобщават от пресслужбата на Руската научна фондация. "Установихме, че частиците микропластмаса в Балтийско море са най-концентрирани в дълбоководни седименти на десетки километри от брега. Това означава, че теченията играят най-голяма роля в разпространението на този вид замърсяване. В бъдеще планираме да проучим по-подробно особеностите на частиците микропластмаса с различна форма и размер, които се утаяват на дъното", сподели Ирина Чубаренко, главен изследовател и ръководител на Лабораторията по морска физика в Института по океанология "Ширшов" на Руската академия на науките. Целта на новото изследване е била да проучи обема и разпределението на микропластмасата в Балтийско море. Учените са събрали 53 проби от морското дъно на различни места и дълбочини (от три до двеста метра) по време на осем експедиции с изследователски кораб. Резултатите от анализа показват, че най-разпространеният вид микропластмаса (74,5 процента) е под формата на дълги тънки влакна. Специалистите също така са открили пластмасови опаковки (19,8 процента) и фрагменти с различни форми (5,7 процента). Според изследователите по-голямата част от откритата пластмаса са остатъци от полиетилен и полипропилен, които се използват в производството на торбички, бутилки и съдове за еднократна употреба. Учените освен това са установили, че количеството микропластмаса варира в различните райони на Балтийско море. Същевременно повечето частици микропластмаса се натрупват на по-голяма дълбочина. Според изследователите това може да се обясни с теченията, които не позволяват на отломките да се утаят в крайбрежната зона.
