„Аз не съм името, не съм звездата. Харесва ми да съм ръката, която прави нещата - казва Милен. - Да, знам, че в много случаи моята намеса в една дреха я прави екстравагантна и уникална, но не държа да ме наричат „дизайнер“. Харесва ми да давам живот на една дизайнерска идея.“

Скромността на Милен Кръстев е изненадваща на фона на супер резултатите, които постига със своята креативност и силен дух. Под неговата ръка излизат уникални произведения на изкуството, толкова ярки и неконвенционални, че от тях се възторгват звезди като Бен Стилър, Джанет Джаксън, Меган Фокс, Джейсън Момоа, Кортни Кардашиян, Стинг... Оставил е своя неповторим авторски почерк в дрехи на водещи модни марки като „Каролина Херера“, „Норисол Ферари“, „Зак Посен“, „Ралф Лорен“, „Хуго Бос“... 

В Щатите е известен като Mad Tailor - Лудия шивач. В България е страстен любител на моторите и високите скорости. Той е „бърз и яростен“, кара бясно, облечен в рокерско кожено яке. Другите момчета, като го попитат какво работи, казва, че е шивач, а те се смеят. „Сега

карам „Харли Дейвидсън“

и все така си падам по лудото каране“, смее се той. Харесва си прякора и дори му става запазена марка - Mad Tailor Leather. Роден е във Варна през 1974 г., в семейството на гребци - Гинка и Върбан Кръстеви. Завършва спортното училище също с гребане. Варненци и досега го знаят като Бомбев заради инцидент в училището. Като малък е много буен. Някой му подхвърля идеята, че ако вкара два пергела в контакт, гръмва инсталацията, и когато учениците са втора смяна, ги освобождават, защото не може да учат на тъмно. Така и прави.  Милен завършва Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ по специалността навигация. Новоизлюпеният капитан обаче, вместо да се втурне да прекосява морета и океани, избира да си седи във Варна и да шие. Не помни откога точно е тази негова страст. Първата дреха, която изработва за себе си, са хавайски бермуди от плат на цветя. Тогава е на 15 години. Славата му на самоук шивач и създател на уникални дрехи се понася от уста на уста, когато започва да шие шушлекови капитонирани якета, панталони и грейки за сноубордисти.

Необикновени са тези якета - с бродерии, апликации и всякакви други украси, а цената им - $50 - не спира тийнейджърите, желаещи да са единствени.

Печелех толкова много пари

че се чудех какво да ги правя - споделя Милен пред BG VOICE. - Постепенно започнах да шия всичко, каквото ми поискат. Тогава платове се продаваха навсякъде. Живеех на 5 минути от гарата, качвах се на колелото и отивах да си купя платове от магазина там. После се връщах бързо, затварях се вкъщи и почвах да кроя и шия“, казва той. Посреща новия век в Сан Франциско, Калифорния, след като емигрира през декември 1999 г. Но там е никой и се усеща, че трябва да легитимира талантите и уменията си с диплома. Иска да изучи по-сериозно целия този занаят и завършва магистратура по дизайн на мъжки облекла в Academy of Art University в Сан Франциско. Най-интересните му класове там, естествено, са по шев и кройка.

„Имах много добър учител, японец, много вдъхновен крояч и шивач - казва Милен. - Той ми показваше много технически детайли по стандартите на индустрията.“ Шивачът преминава през сериозна школа - как се правят подплати, канаваци, как се манипулира платът с ютии. „Тези работи ми се отдаваха, исках да съм по-добър от другите“, казва той. Като завършва, не си търси работа като дизайнер, а направо започва като крояч и шивач. Първият му допир с кожата е, като изработва аксесоари за мотори - седалки, чанти.

Живее и работи с няколко фирми в Сан Франциско около 10 години. Преподава в университета си няколко класа по шев и кройка.

Решава да се премести в Ню Йорк

където да развива собствена кариера, вместо да учи студенти как да израстват в тяхната.

В Ню Йорк попада в един съвсем друг, „грандиозен“ свят. Там модната индустрия е навсякъде, като една част от Ню Йорк - Garment district, е само от предприятия за шиене, платове, шивачи, обущари... „В Ню Йорк модните къщи бяха близо една до друга. „Ралф Лорен“ бяха на 39-а улица, „Каролина Херера“ - между 37-ма и 7-мо авеню. А аз се бях наместил точно в средата - моето ателие беше на 38-ма улица“, смее се Милен.  Там Лудия шивач прави няколко проекта с по-неизвестни и по-екстравагантни дизайнери, които преследват повече шоуто, отколкото печелившите продажби.

Правят театрални облекла и тогава Милен се сблъсква сериозно с кожата като материал. „За мен кожата не е по-различна от денима например - казва Милен. - Не обичам тънки платове, защото ръцете ми са малко груби. Важното е как го кроиш и да имаш правилните машини.“ През всичките 20 години в Щатите страстният шивач колекционира шевни машини. Има колекция от около 20 специализирани индустриални машини за всякакви материали, като с 15 от тях работи в ателието си, другите държи на склад. След първите 3-4 години работа в Ню Йорк с по-неизвестни дизайнери славата на Mad Tailor се понася из квартала на модната индустрия и той среща дизайнер с много изискан вкус - Норисол Ферари. С нея работи първите 4 години и покрай нея започва да прави дрехи за звезди.

Негови облекла, произведения на изкуството, носят Бен Стилър, Джанет Джаксън. Коланът на Джейсън Момоа, мегазвездата от „Игра на тронове“, е също негов, както и якето от филма „Зулендър“. В „Костенурките нинджа“ Ейприл, героинята на Меган Фокс, е облечена с яке от змийска кожа по дизайн, кройка и шев на Mad Tailor. Негови тоалети са представени и

на корицата на „Voque“

Днес Джейсън Момоа се облича в негови уникати за участието си в съботното вечерно шоу SNL - „Saturday Night Live“.  Постепенно Милен става шивачът, който дава живот на идеите на дизайнерите.

Но най-голям тласък в кариерата му дава жена му Джени Суонк, американка, много популярен дизайнер в Щатите. Среща я в Ню Йорк, докато още е в Сан Франциско, влюбват се и се женят. Джени работи с „Каролина Херера“. В тяхното голямо студио в Ню Йорк има армия от шивачи, но дойде ли време за някакви „ненормални изобретения“, звънят на Милен. С него се свързват интересни хора и тръгват поръчки за костюми за тв шоута, холивудски филми, театрални постановки, модни дефилета, висша мода, и то бързо. „На мен точно това ми допада - нещо „ненормално“, да се направи бързо, като се работи цяла нощ, ако трябва“, казва Милен. 

От 2015 до 2017 г. двамата с Джени живеят в Щутгарт, Германия, тъй като тя работи за „Хуго Бос“. През цялото време той не спира да изучава този тежък за шивачите материал - кожата. Оказва се, че има и „кована кожа“. „Вземаш телешка кожа, натурална, без да е обработена с химикали - обяснява Милен. -

Намокря се и докато изсъхва, приема всякакви форми. Може да правиш орнаменти, рисунки, получава се нещо като дърворезба.“ Неговите якета, елеци, палта, рокли, излети по тялото и със супер сложна, „завъртяна“ кройка, приличат повече на кожени скулптури, отколкото на дрехи. Последно работи за Стинг -

пълна колекция от сценични костюми

якета, палта, тишърти и аксесоари. „Изпратиха ми оранжевата специално обработена кожа за сценичните му панталони. Стилистът ми каза, че много ги е харесал“, казва Милен. Очаква неговите уникални сценични дрехи да се появят на обложката на новия албум на Стинг - „The Bridge“, чиято премиера е на 19 ноември.

„Преди 2 години на нас с Джени ни писна да работим за чужди марки, вече ни се искаше да правим само свои неща. Решихме да напуснем Ню Йорк. Там не може да отглеждаме здравословно трите си деца“, казва Милен. Те се преместват в Уайтфиш, малко градче в Монтана, подобно на Пампорово, с чист въздух и планини наоколо. За късмет, го правят през 2019-та, малко преди ковид пандемията.

Продават малкия си апартамент в Ню Йорк и купуват в Уайтфиш еднофамилна къща с двор. Там днес творят и живеят спокойно и щастливо с трите си деца - момичетата Йоли (14), Миа (6) и синът Дерек (3). В Монтана, където стилът на обличане е кънтри, а мъжете обичат да са „накипрени като петлета“, Лудия шивач прави дрехи, ботуши и обувки с богати бродерии и апликации, като към традиционните мотиви добавя своя авторски почерк.

В творческия семеен тандем Джени е по естетиката и чистия дизайн, а Милен - по перфектните кройки и изпълнение. „Спазваме стила, но правим дрехи като произведения на изкуството, като пано, килим, нещо уникално. Каубойските ми ботуши с апликации, бродерии и други украси са като трофеи. Обличаме суетните монтанци от главата до петите.“

„С децата говоря на български само като им се карам, но нищо не разбират - смее се той. - В България отсядаме в родния ми град Варна. Джени даже е по-напориста от мен да ходим в България.“