На 27 октомври църквата почита свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър.
Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.
Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче, Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Прочети още
Както и в много други, житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи. 27 октомври в много краища на България се нарича Мишкинден. Според една от легендите именно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий, от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове - и българинът винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже, за да не пакостят. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките" - отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкинден жените не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Изключение правел само един от ритуалите, в който стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Освен по време на ритуалите на Мишкинден думата "мишка" не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома.
Не се бъркало и брашно, нито се давало назаем, не се ползвали остри инструменти - брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” .
В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото) улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.
Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал хората сядали на големи трапези – така, както повелява една сватба.
