СПИН, или синдромът на придобита имунна недостатъчност се причинява от два типа вируси – човешки имунодефицитен вирус 1 и 2. Вирусите, които проникват в кръвообращението, притежават специфични протеини от обвивката си – gp120 и gp41, чрез които се прикрепят към т. нар. CD4+ рецептори, които се намират по повърхността на Т-лимфоцитите и макрофагите. За да може вирусът да се слее с клетъчната мембрана и да навлезе в клетката гостоприемник, е необходимо наличието на допълнителен корецептор, който също се експресира от лимфоцитите и макрофагите. Малка част от хората са резистентни към инфекцията точно поради наличието на мутация в гените, които кодират споменатите корецептори. Така проникването на вируса се оказва неуспешно и не се осъществява заразяване и съответно размножаване. Характерно за ХИВ е, че при механизма на преписване на генетичната информация (за размножаване в клетките) се реализират грешки в генома, което от своя страна води до генериране на нови вирусни щамове по време на инфекцията и избягване на протективния имунен отговор. В стадий на носителство на вируса причинителят съществува предимно в интегрирано състояние в заразената клетка – CD4+ Т-лимфоцити и макрофаги. Активирането му (на т. нар. провирус) може да възникне под влияние на друга инфекция. Повечето заболявания при хората се дължат на инфекция с ХИВ-1, като инфектирани могат да бъдат освен изброените имунни клетки, така и някои клетки на нервната система. Формите на инфекцията, под които може да протича носителството и последващото заболяване, са няколко – безсимптомна форма на носителство, остро „грипоподобно” заболяване, СПИН-свързан комплекс, СПИН и СПИН-асоциирани инфекции с развитие на злокачествени заболявания. Вирусната диагностика се основава на серология – доказване на антитела в серума (ELISA, Western blot), както и PCR за определяне на вирусния товар – количеството на вирусите в кръвообращението. Поради големия брой фалшиви положителни резултати при реакция като потвърдителен метод след положителен ELISA тест се използват Western blot и съвременни варианти на ELISA. Вирусологичната диагностика е необходима за откриване на носители, предпазване на околните, проследяване хода на инфекцията и ефекта от противовирусната терапия. Антитела се образуват постепенно след заразяването. Най-рано могат да бъдат открити 4-8 седмици от рисковия контакт, а при 5% от заразените откриването им е невъзможно до 6-ия месец (т. нар. прозоречен период). Положителните серуми се подлагат на потвърдителна диагностика, която позволява разпределяне на вирусните антигени чрез електрофореза, в зависимост от молекулната им маса. Ако потвърдителните резултати са положителни – резултатът се съобщава като позитивен. За проследяване прогресията на заболяването периодично се изследва чрез PCR „вирусният товар” в кръвното русло, както и съотношението на два вида лимфоцити – CD4+ и CD8+, което при норма трябва да бъде 2. Определя се и броят на CD4+ лимфоцитите, които при стойности над 400/µl осигуряват протективната си функция. При спадането им под тази стойност настъпва фаза на имунен дефицит, съответно СПИН асоциирани инефкции и развитие на различни злокачествени заболявания. Не за подценяване са и неврологичните симптоми. В хода на терапията възникват резистентни на лечение вирусни щамове, които налагат използването на комбинирана терапия. Високоактивната антиретровирусна терапия намалява вирусното натоварване, в някои случаи практически и до 0, което е свързано с удължаване на преживяемостта. Стартирането на терапията се препоръчва при поява на симптоми на СПИН или намаляване на CD4+ клетките под 200/µl. Терапията трябва да бъде започната и при вирусно натоварване надвишаващо 100 000 вириона/ µl, дори броят на CD4+ лимфоцитите да е над 350/ µl. Понастоящем не е регистрирана ефективна анти-ХИВ ваксина. Изпитват се анти-ХИВ живи ваксини.