Мощна самоделна бомба експлодира в центъра на Осло. След експлозията отекват първите изстрели от продължилата 72 минути без прекъсване стрелба на Ютьоя. Преди десет години, на 22 юли 2011 г., Норвегия изпадна в ужас.
В този дъждовен следобед мирната скандинавска нация спеше летен сън, когато трагедията се яви в образа на Андерш Беринг Брайвик, крайнодесен екстремист, дегизиран като полицай.
В 15:25 ч. микробус, натоварен с 950 кг експлозив, създаден от изкуствен тор, експлодира в близост до сградата, в която се намира офисът на премиера Йенс Столтенберг от Работническата партия, който понастоящем е генерален секретар на НАТО.
При атентата загинаха осем души и десетки бяха ранени. За щастие, извършителят на атаката, 32-годишният Брайвик, попада в задръстване и много от правителствените служители вече са си били отишли преди експлозията.
Столтенберг, който в момента на нападението работи в официалната си резиденция, намираща се на около два км от сградата на офиса, остава невредим.
Брайвик се качва в друг автомобил, който е паркиран по-далеч от сградата на премиерския офис, за да може да избяга с него. В автомобила той чува по радиото, че противно на очакванията му, 17-етажната правителствена сграда не се е срутила.
Тогава той решава да премине към изпълнението на втория етап от плана си. В 17:17 ч. Брайвик, който продължава да е с полицейската си дегизировка, пристига на остров Ютьоя, разположен на около 40 км северозападно от Осло, на който, както всяка година, стотици младежи, симпатизиращи на Работническата партия, са се събрали на летен лагер.
Брайвик стига до острова с шлепа "Турбьорн", който свързва острова със сушата и застрелва ръководителката на лагера Моника Бьосей и полицай, натоварен със задачата да охранява лагера.
Въоръжен с полуавтоматични пушка "Ругер" и пистолет "Глок", той започва да обикаля острова и да преследва объркани младежи, чието доверие се опитва да спечели, като се представя за полицай, дошъл да ги защитава.
В кафенето, разположено в началото на стръмна пътека, той убива 13 души. Други десетима загиват, докато се държат за ръце на "пътеката на любовта", минаваща по протежението на брега, а 14 са убити близо до водната помпа.
Масовото убийство продължава 72 дълги минути: впоследствие са събрани 189 гилзи.
Ужасяващо насилие
