Над 1000 дела са разгледани от съдилищата в Гоце Делчев, Разлог, Свиленград, Хасково, Бургас, Сливен, Девин, Габрово, Смолян, Плевен, Видин през последните 3 месеца от полицаи, коиито съдят МВР за неизплатен нощен труд, съобщи "24 часа". Поне още толкова са подадените искови молби, по които тепърва магистратите ще заседават. Служителите на реда претендират за преобразуването на нощния им труд в дневен и искат допълнително заплащане. В някои от малките съдилища на ден излизат по 20-ина решения. В последния месец има над 200 осъдителни за МВР решения на първа инстанция. По-малко са отхвърлените искове. Очаква се още полицаи да предявят претенции. Вероятно това ще направят и вече бивши униформени, които са работили от 2016 до 2019 г. В зависимост от това в коя структура на МВР работят, исковите молби са срещу ОД на МВР, “Пожарна безопасност и защита на населението”, “Гранична полиция” и “Национална полиция”. Делата в Благоевградска област са над 300, а излезлите решения от съдилищата в Гоце Делчев и Разлог са около 30. Над 300 са делата и в Смолянска област. В Хасковска са близо 200. Само за последния месец в районния съд в Бургас има излезли около 40 решения, други близо 100 дела са в ход. В Хасково първите пожарникари вече са осъдили МВР, в Сливен текат около 30 дела, толкова са и в Габрово. За октомври и ноември районният съд в Плевен е излязъл с около 20 осъдителни за МВР решения. Съдът в Момчилград гледа над 100 такива дела, почти толкова са и в Свиленград. Репортерска проверка обаче установи, че съдебната практика по този вид масови еднотипни дела е различна и стана ясно, че по един и същи казус магистрати дори и от един съд често излизат с коренно противоположни решения. Във Велико Търново преобладаващо се отхвърлят исковете на служителите на реда. В Плевен, Харманли и Бургас едни районни съдии отхвърлят исковете на полицаите, други ги одобряват. Всяка една от молбите е за изплащане на дължими суми от 1000 до 2000 лв. за последните 3 г. Отделно от тези пари се претендира за лихви и адвокатски хонорар. Между 200 и 300 лв. са лихвите за всеки иск, около 400 лв. е адвокатският хонорар. От своя страна съдилищата присъждат на МВР внасяне на държавна такса около 100 лв. и възнаграждение на вещо лице - счетоводител, от 200 до 300 лв. Ако всички решения влязат в сила, министерството ще трябва да отдели поне 4-5 млн. лева. Претенциите за неизплатени пари са на полицаи, гранични полицаи, пожарникари и жандармеристи, които работят на 12- и 24-часови смени и полагат нощен труд от 22 до 6 ч. Те твърдят, че тези 8 нощни часа трябва да се преизчислят към дневни по коефициент 1,143. Претенциите им са за дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е преобразуван в дневен с прилагане на коефициента. Всъщност това е ставало допреди няколко години и е било регламентирано в специална наредба, действала до 2015 г. Тя е била отменена от други две наредби от 2015 и 2016 г. за организацията и разпределянето на работното време. Първата е отменена от ВАС през 2016 г., а преди дни съдът отмени и втората. В тях липсва норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Текстовете гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. Няма изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на специална норма обаче според съда не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Така повечето магистрати приемат, че следва да се приложи общото гражданско законодателство - Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), където нощният труд е определен 7 часа. Така при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време, или 8:7, което е коефициент 1,143. Ако това не се направи, то служителят в МВР се поставя в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регламентират от Кодекса на труда, категоричен е съдът. Според юристите на МВР обаче нормалната продължителност на работното време за служители в МВР е 8 часа на всеки 24-часов период (виж на 3-а стр.). Нощният труд не е извънреден. Следователно нормалната продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по Закона за МВР е 8:8, или коефициент 1. Повечето съдилища обаче не приемат тези доводи и на първа инстанция МВР получава преобладаващо осъдителни решения. Тези съдии, които пък отхвърлят исковете, твърдят, че коефициентът 1,143 не трябва да се прилага, защото в Закона за МВР е регламентирано полагане на 8-часов нощен труд, за разлика от работещите по Кодекса на труда. Пред съдилищата се представят различни решения на други магистрати в една или друга полза. Някои обаче не се съобразяват с мнението на колегите си от друг район с мотив, че многобройната практика, в която съдилищата приемат, че положеният от държавните служители в МВР нощен труд се преизчислява с коефициент 1,143, не е задължителна и не обвързва друг съд. Вече има излезли окончателни решения на окръжните съдилища. В Бургас и Плевен например уважават полицейските искове. Но и там има различия в тълкуванията. Плевенски магистрати не приемат за доказано, че е положен извънреден труд, който трябва да се плати с 50% повече, но са категорични, че има допълнително отработени часове, получени чрез използването на коефициента 1,143, и те трябва да се платят по обичайната дневна ставка. В Бургас уважават исковете на полицаите, но някои окръжни съдии са открили още нещо. От 1 януари до 17 юли 2018 г. е действала Наредба за работно време, в която пише “отработените часове се отчитат за извънреден труд без превръщане на нощните часове в дневни”. След това пък е заличен изразът “без превръщане на нощните часове в дневни”. Заради това окръжни съдии приемат полицейските искове за 2016-2019 г., но изключват периода от 1 януари до 17 юли 2018 г. Не е ясно дали ще се стигне до искане за тълкувателно решение, за да няма разминавания в отсъжданията по един и същи казус. Юристите на МВР: Няма извънреден труд, в рамките на работното време е Юристите на различните структури на МВР, към които са насочени исковете, излагат идентични доводи в съда и оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Твърдят, че Наредбата за работната заплата се прилага за работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда. Полицаите са държавни служители и техните правоотношения са уредени в Закона за МВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в Кодекса на труда била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Съгласно закона нормалната продължителност на работното време на държавните служители била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч и 6 ч, като нощните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент 1,143, би означавало с неприложим към случая подзаконов акт да бъде пренебрегната законовата норма. Не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. За държавните служители, които работят по Закона за МВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лв. на час. Законът за МВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Извънредният труд представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите на смени се компенсирало с 50% увеличение върху основната заплата. Нощният труд пък се заплащал допълнително с по 0,25 лв. на час. Полицаите неправилно обосновавали своята претенция, като търсят допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, увеличен с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не е редно, защото по този ред се формирал размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. 966 лв. ще е най-ниската основна заплата на униформен полицай със средно образование от новата година, когато заплатите в бюджета ще скочат с 10%. Най-високата е за главния секретар - 2719 лв. 1263 лв. ще вземат разузнавачите по районните управления. Това обаче са основни заплати, към които всеки месец се начисляват допълнителни суми за прослужено време, извънреден труд, работа в специфични условия. Заплащането на извънредния и нощен труд на униформените предизвика дори протести в последните години. Ставката е 25 ст. на час по наредбата от 2016 г., което означава, че за нощно дежурство от 8 часа се плащат по 2 лв. Синдикатите настояваха парите да се вдигнат до 2,50 лв. Ръководството на МВР намери пари за 1 лв. на час. Парите са предвидени в проектобюджета на министерството за 2020 г. Над 90% от бюджета на силовото ведомство са за заплати.
