Националната агенция за приходите загуби дело за над 1 млн. лева срещу бившия собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев, съобщи EURACTIV. Административният съд в София отменя ревизионен акт на Василев от края на 2018 г., с който са му определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 1 072 040 лв.

Освен това НАП е осъдена

да плати на 21 288 лв. разноски по делото. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.Според данъчните дължимото е заради наличности в швейцарски сметки, което не е било декларирано.Ревизията на НАП, която е за изменение на задължения, е започнала по данни от прокуратурата за притежавани банкови сметки от Василев, които не са представени по вече приключило ревизионно производство.

Според съда

посоченото основание за възлагането на ревизия не е бил доказано по делото. Вярно е, че притежаването на банкови сметки в чужбина е обстоятелство, което не е декларирано от Василев в ревизионното производство, приключило с влезлия в сила ревизионен акт. Но притежаването на банкови сметки в чужбина е могло да бъде известно на органите по приходите още при първото за Василев ревизионно производство, в случай, че те, водени от служебните си задължения, са действали по начин „да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица“, обяснява в мотивите си съдът. Получените от Василев доходи от чужбина през 2012 г. са били декларирани. Следователно това не са доходи, неизвестни за НАП, пише съдът.Освен това абсолютната погасителна давност за данъка върху доходите за 2009 г. и за 2010 г. е изтекла в хода на делото и така съдът не следва да се произнася по основанието и размера на задължението за данъка за тези две години.

Преди дни

Европейският съд по правата на човека в Страсбург констатира, че българската държава не е осигурила справедлив съдебен процес на КТБ, за да може тя да се защити по делото за отнемането на лиценза и. В мотивите е записано, че с действията си по отнемането на лиценза българските власти са нарушили два основни принципа на Европейската конвенция за правата на човека - правото на справедлив процес и правото на собственост.