Годините са разкъсали връзките на много българи с техните сродници, заминали някога да работят в САЩ, за да изкарат прехраната на семействата си в България. Прави впечатление обаче, че служителите сравнително точно са записвали имената на българите емигранти, но в същото време са се отнасяли много некритично към изписването на имената на селищата, от които идват те. Например, Стойо Иванов Крушкин – български емигрант от 1913 г., е изписан правилно, но в някои документи родното му място - село Бистрица - е изписано като „Bistiskes“, което само звуково наподобява онова, което би било „Bistrica“! Служителите от имиграционната служба са приемали приоритетно името на човека и държавата, от която идва, но населеното място е било от по-ниско значение, въпреки че ако нещо се случи с въпросния емигрант, те по някакъв начин трябва да уведомят неговите близки. Причината е в доста
сложните наименования
Институт по история на българската емиграция
държи ключа
именен показалец на хората
