Светът е в хватката на коронавируса и светлина в тунела почти няма. Лидерите очакват трета вълна на COVID-19 и тежки икономически рестрикции. Световната здравна организация отправи препоръка предстоящите коледни и новогодишни празници да бъдат в тесен кръг, без големи семейни тържества или събирания. Всяко едно отпускане по Коледа и Нова година ще доведе до повече заразени и следователно до повече фатални случаи, смятат вирусолозите. Празничният дух някак трудно си пробива път между тревогата в очите на хората сред затворените градове и тъжните статистики. Със сигурност обаче тази година Коледа няма да прилича на никоя досега. За първи път сякаш светът е застинал под маската на страха от неизвестното бъдеще и социалната изолация. Ограничени събирания на близки, и то само в домовете, носене на маски и вечерен час. Така изглеждат коледните правила в повечето държави по света. Независимо от това дали събиранията на членове от различни домакинства ще бъде възможно или не, трябва да разработим безопасни начини за празнуване, които да са сигурни както за нас, така и за нашите семейства и нашата общност. Бъдни вечер е почитана от много българи На 24 декември отпразнувахме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на България той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според Православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват. Вкусна капама за Коледа За коледната трапеза са характерни ястията с месо. Необходими са свинско месо - 500 г, телешко месо - 500 г, сурова наденица - 500 г, 1 пиле, сланина - 200 г, 1 кисела зелка, ориз - 1 1/2 чаена чаша, червено цвекло - 1 глава, червено вино - 1 чаена чаша, 10 бр. дафинов лист, червен пипер - 2 ч.л., кимион - 1 ч.л. На дъното на голям глинен гювеч слагате 2-3 лентични сланина, а върху тях няколко цели зелеви листа. Отгоре слагате ред ситно нарязано кисело зеле, ½ от кубчетата червено цвекло, ½ от ориза и поръсвате с половината от подправките. Нареждате няколко лентични сланина, ½ от месото и ½ от суровата наденица, а в средата и ½ пиле. Отгоре отново редите всички останали съставки на пластове, като не пропускате и да добавяте от подправките. Накрая завивате всичко с останалите цели листа кисело зеле. Заливате с червеното вино и 1 чаена чаша зелев сок. Глиненият гювеч слагате задължително в студена фурна, за да не се спука. След като гювечът е вече във фурната, я пускате на високи градуси, докато заври, след това намалявате фурната на 160 градуса и оставяте да се пече около 3-4 ч. Ако нямате кален гювеч, всичко може да сложите в дълбока тава и да я покриете с фолио.