Откъсвайки още първите листа, те усещат как ръцете им се подуват и покриват с мехури. Венецуелците проклинат съдбата си. Те никога не са си представяли, че напускайки изпадналата си в криза страна, ще се озоват на плантациите за кока в Колумбия. Хиляди мигранти от бившата петролна сила са принудени да оцеляват като берачи на кока (на испански "raspachines") в Колумбия, подчинявайки се на строгите правила, действащи в наркоплантациите. Работници, таксиметрови шофьори, рибари и продавачи са се превърнали в събирачи на суровината, от която се прави кокаин – незаконна дейност, за която допреди това само са чували и която ги измъчва и физически, и морално. Най-зле се отразява на ръцете, твърди Едуар, 23-годишен баща на две деца, емигрирал преди две години от венецуелския щат Гуарико. Там работел като мототакси до деня, в който хиперинфлацията обезценила и последните банкноти, които "държал в буркан". Минал границата и достигнал до района на Кататумбо в колумбийския департамент Норте де Сантандер. Първоначално изкарвал прехраната си като зидар. Работата била тежка, но не толкова изтощителна и болезнена като
десетчасовите работни дни
помага да се върши зло
