В понеделник, на 13 юни, след Петдесетница, е празник, посветен на Светия Дух. На иконите той се изобразява като гълъб. Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата. Според народните вярвания на този ден душите на покойниците, пуснати на Великден, се прибират. Жените носят на гробищата орехови листа, които разстилат върху гробовете, за да направят сянка на мъртвите от оня свят. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове. Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. В храмовете се отслужва тържествена литургия и вечерня. Свещениците хвърлят орехова шума като символ на слизането на Светия дух над апостолите. След службата „синорниците“ се обикалят с икони и хоругви, за да се предпази реколтата от градушки и пожари. В народните представи от Велики четвъртък до Свети дух душите на всички мъртви са на свобода по земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. Народът ни нарича празника Духовден. Денят се почита и като празник на рода. От този ден започва Русалийската седмица, считана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. Затова има забрани и обредни действия, характерни за тази седмица. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от неприятната миризма. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. "Русалиите" били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. Според църковния календар на 13 юни почитаме паметта на св. мъченица Акилина. Св. Акилина е родена в град Вивлос в Палестина. Родителите били християни, но за съжаление рано се споминали и малката Акилина останала сираче. Когато станала на 13 години, доносници съобщили на градоначалника, че ученичката Акилина „развращава“ децата като им пълни главите с приказки за Иисус. Без да се съобрази, че Акилина е още дете, градоначалникът я изправил пред съда. Първоначално започнал да я убеждава, че това, което върши, не е правилно и не й прилича да убеждава своите съученици в подобни неща. По-добре да се поклони на идолите и всичко ще приключи. Без значение, че била едва на 13, малката Акилина категорично заявила, че няма да смени своята права вяра. След като изтърпяла много мъчения, св. Акилина била осъдена на смърт. Преди палачът да изпълни смъртното наказание, девойката издъхнала, докато отправяла молитва към Всевишния. Имен ден празнуват Акилина, Лина, Акила, Акил, Ахил, Асен и Аспарух.
