Студентки са поредните млади български учени, които с помощта на науката се опитват да предпазят и облекчат състоянието на хиляди страдащи хора по света. Микаела Станчева, Ася Николова и Славена Тодорова учат в Софийския университет, специалност “Молекулярна биология”, но освен с тежката програма на Биологическия факултет работят и върху проект за международното състезание по синтетична биология iGEM (International Genetically Engineered Machine), провеждано всяка година в Бостън, Масачузетс, САЩ. Проектите за iGEM са нови научни разработки на базата на синтетични ДНК части и естествени генетични компоненти, с които всеки отбор разработва някакъв обществено значим проект. България ще участва за трета година в състезанието. Идеята е една група от хора - независимо дали са ученици в гимназията, студенти или колектив от вече реализирали се млади учени, да се съберат и да създадат един реално работещ научен проект, от самото начало до самия край, включително набиране на спонсори и представяне на резултатите пред обществото. Последният етап е защитата на извършената работа на финалите в Бостън, което на нас ни предстои, разказа Микаела пред ClubZ. Българският отбор работи върху проект за създаване на система за детекция на различни мутации, водещи до развитието на генетични заболявания. “Избрахме да работим със заболяването муковисцидоза, тъй като това е едно от най-разпространените генетични заболявания в България и в света като цяло. Ще използваме системата CRISPR/Cas9”, обясни Славена. Българският отбор ще разработи система, която може да дететктира специфична ДНК-последователност. Така ще може да се разбере, дали определена мутация, която причинява дадено заболяване, е налична в дадена проба. “Това ще позволи откриването на самото заболяване по-ефективно, по-бързо и в по-ранен стадий, което е много важно за пациентите”, допълва и Ася. Муковисцидозата е болест, при която в ДНК на даден човек настъпва мутация, която води до грешка в един важен белтък. Основен и най-фатален резултат от това е натрупването на жилав гъст секрет в белите дробове. Момичетата се опитват да се преборят с проблема с късната детекция на това тежко състояние, който за съжаление се проявява често в България. Това заболяване е засегнало 1 на всеки 33 жители, а в Европа 1 на всеки 25. „Това не означава, че всеки от тях е болен, а че носи този дефект, който може да предаде на потомството си”, разясни Славена. На младите български учени им предстои да нанесат финални щрихи на проекта си преди да го изпратят готов. След това те ще заминават за защита на резултатите на “Голямото джамборе”, както се наричат финалите в Бостън. Там те ще защитят своята работа като изнесат презентация и представат научен постер. Най-доброто развитие на нещата след това би било да си намерят спонсори, които харесват техния проект и са готови да го финансират, за да продължат работата по него. “Сложно е в света на науката, защото спонсорите имат много сериозни изисквания. И да видят, и да не видят потенциал в нашия проект, ние ще продължим да работим по него на локално ниво според нашите възможности. А може да се наложи и работа в чужбина”, споделя Микаела. Момичетата са единственият отбор от България и дори един от малкото от Изтомна Европа. Микаела Станчева, Ася Николова и Славена Тодорова Технологията, която разработват, може да се ползва и за детекция на други заболявания. “И дори не само за генетични, но и за бактериални и вирусни инфекции. Имаме идея след това да работим с ХИВ - вируса на СПИН. И сега има тестове за него, но малко хора биха се престрашават да отидат и да си направят тест”, обяснява Славена. “Всъщност точно заради това - престрашаването... идеята на системата е да бъде достъпна за хората. Проектът ще позволи на хората сами да си направят теста и да не се притесняват, че някой може да разбере за заболяването им. Което е важно за заболявания, които водят до стигматизиране, като ХИВ”, разкрива още от идеята Ася. Микаела допълва, че проектът на най-базово ниво представлява нещо като тест за бременност - веднъж реализиран, всеки ще може да го закупи и да си го занесе вкъщи. “Използва го, като сам вкарва свой генетичен материал. Той става субстрат, основата, върху която може да работи системата CRISPR, която сме модифицирали така, че да разпознава конкретното заболяване. Ако в пробата се намери ДНК последователността, асоциирана с болестта, тогава тестът ще го отчете. Също като тест за бременност, но не с чертичка, а с цветове”, разяснява тя. Момичетата признават, че за да стигнат до Бостън имат нужда от стандартната финансова подкрепа, но също и от моралната подкрепа на нашите съмишленици и колеги. Ръководството на Биологическия факултет винаги ги подкрепя, но възможностите му са ограничени. Затова, ако някой иска да помогне, това са данните, на които може да го направи: За сдружение СНЦ Ай Джи и Ем България, No: BG35FINV91501216732479, BIC: FINVBGSF.