Минути, след като се качила в колата на непознат мъж, сълзи започнали да се стичат по детското лице на Бренда Майърс-Пауъл. Това бил първият път, в който 14-годишното момиче щяло да прави секс за пари. Нуждаела се от средства, за да издържа двете си малки дъщери. С рокля за по-малко от 4 долара, евтини пластмасови обувки и оранжево червило, тийнейджърката срещнала първия си клиент в Уест Сайд, Чикаго. Насилието не й било чуждо. Майката на Бренда починала, когато била бебе, и затова била отгледана от баба си, която била алкохоличка. Възрастната жена често припадала пияна, а 4-годишната Бренда била тормозена от приятелите на баба си.

В първата си нощ на улицата, Бренда спечелила 300 долара от петима клиенти. И това дало началото на разрушителния й път. В продължение на 25 години жената работила като проститутка. През това време била затваряна в гардероби за дни, стреляли по нея, била пребивана почти до смърт, изнасилвана от сводници и какво ли още не. Бренда, която сега е на 64 години, публикува мемоарите си „Breezy Street“, за да разкаже истината за работата на секс работниците и за трафика на хора. „Проституцията често се описва по грешен начин от сводниците, за да привлекат млади момичета“, обяснява жената. „Те твърдят, че проститутките са щастливи, защото обичат секса, но истината е коренно различна. Това е трафик на хора, робство. Изобщо не е нещо, към което трябва да се стремите. „Ако правите секс с петима мъже на ден, това прави 1 800 мъже на година, което е наистина болезнено и може да увреди психичното ви здраве“. Бренда била едва на 4 години и живеела с баба си, когато била изнасилена за първи път. Оттогава с нея злоупотребявали многократно, което нанесло сериозни психични щети върху здравето й. „Не съм си играла с моите връстници. Вместо това възрастни мъже тъпчеха езиците си в гърлото ми, галеха ме и правеха дори още по-лошо неща с мен. Това не са неща, които едно малко момиче трябва да изживее“. „Случваше се постоянно. Нямаше възрастен, на който да кажа. Дори баба ми не знаеше, защото той беше нейн приятел“. Когато не пиела, баба й работела като камериерка. Затова Бренда често оставала сама вкъщи. Стояла на прозореца и гледала проститутките на улицата. „Те бяха облечени в лъскави дрехи, като певиците по телевизията, с лъскави прически, цветни рокли. Мислех, че са великолепни. Спомням си, че ги виждах да се качват в различни коли, чудех се какво става. После баба ми ми каза, че мъжете им плащат, за да си свалят гащите. Това ми се струваше като добър начин да изкарваш пари. Спомням си, че си мислех: „може би ще го направя като порасна“. Редовният сексуален тормоз изкривил представите й за любов и привързаност. До 14-та си година, Бренда вече имала две деца, които баба й едва изхранвала. Затова момичето трябвало да намери начин да печели пари. Бренда решила, че проституцията е лесно решение на финансовите им проблеми. „Беше страшно. Плачех всеки път и не знаех как съм стигнала дотук“. „Плащаха ми повече, защото бях млада мръвка.“ Още на третата си вечер на улицата, Бренда била отвлечена от сводници, понеже навлязла на тяхна територия. Бренда споделя историята си, за да даде истинска представа за света на проституцията и да разубеди други жени да не поемат по същия път.