"Войниците не отиват на война без оръжия, защо здравните работници трябва да работят без защитни облекла?". Около 30 здравни работници организираха в четвъртък рядка демонстрация пред нюйоркска болница, за да изразят недоволството си от недостига на предпазни маски, облекла и други защитни материали, който излага на риск тях и пациентите. По време на пандемия, с вече близо 100 000 потвърдени случаи на заразяване с Ковид-19 и над 2300 починали само в щата Ню Йорк, демонстрациите са много рядко явление, а правилата за социална дистанция са строги. По призив на синдикат здравни работници и медицински сестри застанаха пред оградата на университетската болница "Монтефиоре" в квартала Бронкс, спазвайки дистанция помежду си, носейки предпазни маски и с вързани на ръцете черни ленти в знак на солидарност с всички болни. Всеки от тях носеше плакат с надпис, изразяващ недоволството им от недостига на защитни облекла, от които в много нюйоркски болници има ограничен брой, и призоваващи управляващите незабавно да гарантират производството им. "Ние се сражаваме на фронтовата линия и не разполагаме нито с оръжия, нито със защитна екипировка, която да ни защитава от врага", каза Джуди Шеридан- Гонсалес, медицинска сестра в спешно отделение и председател на синдиката. Нейните колеги взимаха думата един след друг, като всеки разказваше своята история. Бени Матю, здравен работник на 43 години, обясни как се е заразил с вируса, след като е оказвал грижи най-малко на четирима заразени без да разполага с необходимото предпазно облекло. На 21 март той спрял да работи, защото започнал да кашля и усетил главоболие и отпадналост. На 25 март дал положителна проба, но на 28 март го накарали да се върне на работа, защото нямал температура. "Единственият критерий за тях беше температурата. Казаха ми да си сложа маска и да се връщам. Имаме недостиг на персонал и затова мисля, че дългът ми повеляваше да се върна, но се страхувам да не предам болестта на колегите ми и на пациентите, които не са заразени", заяви той пред Франс прес. Матю, който следи развитието на епидемията в Италия, където живее сестра му, казва, че у дома живее на практика в условията на карантина, изолиран от жена си и двете си деца от началото на февруари, когато в болницата започнали да пристигат първите пациенти, предполагаемо болни от Ковид-19. Друга последица от избухването на епидемията: Джаклин Аном, медицинска сестра, полагаща интензивни грижи за пациентите в отделението по амбулаторна хирургия в "Монтефиоре", разказва как за един ден 11-етажната сграда е била превърната в център за хоспитализация на болни от Ковид-19. В сградата, която не е проектирана за нощен престой на пациентите, в която липсват душове, истински стаи с врати и истински легла, във вторник започнаха да пристигат на носилки заразени хора, които остават в нея, разказва Аном. Тя е била една от първите, които е трябвало да полагат грижи за заразен пациент. "Не разполагах с нещата, от които имах нужда", разказва тя. Без да разполага с резервно облекло, тя не посмяла да отиде до тоалетната или да излезе от болничната стая по време на 12-часовата си смяна от страх, че ще трябва да докосне облеклото и маската си, потенциално съдържащи зараза, за да ги свали, а после да ги сложи отново. "Истински хаос. Правя това от 20 години и за първи път в живота ми изпитвам несигурност. Много съм обезпокоена и съм гневна: ние сме в Съединените щати, не би трябвало да се налага да се борим за защитни облекла", казва тя.
