Шведската академия присъди тазгодишната Нобелова награда за литература на американката Луиз Глук, която измина един дълъг път - от момичето с анорексията до твореца, покорил върховете на американската поезия. Нобелистката е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература. Първите си стихове Луиз пише още в ранно детство. След като завършва средното си образовани през 1961 г., заради анорексията си Глук се отказва да кандидатства в някой от престижните университети. Вместо това тя се записва в курсове по поезия в колежа "Сара Лоурънс" към Колумбийския университет в Ню Йорк. Така и не получава диплома. През 1968 година публикува първата си стихосбирка "Първородна", която е приета възторжено от критиката, въпреки резкия и праволинеен тон на стихотворенията. През 1975 година издава втората си книга - "Дом върху блато", след което получава стипендията Гугенхайм, която се дава за "изключителни творчески способности". Най-плодотворният период в кариерата на поетесата настъпва през 90-те години с издаването на стихосбирките "Арарат" през 1990 г. и "Дива перуника" през 1992 г., която й носи наградата "Пулицър" и е считана за връх в творчеството й. Основните теми в нейната поезия са семейните трагедии, отношенията между хората, вярата в Бога. В тях често се вплитат древногръцки и древноримски мотиви, използват се митични образи и исторически личности. През 1971 година Глук постъпва в "Годард колидж" в щата Вермонт, където е топло посрещната от студентите и се съгласява да стане преподавател. След това тя работи последователно в това учебно заведение, в университета в Айова, в колежа "Уорън Уилсън" в щата Северна Каролина, в колежа "Уилямс" в щата Масачусетс, в Калифорнийския и в Харвардския университет. Понастоящем преподава в Йейлския университет. Глук има два брака, като от втория, с писателя и предприемач Джон Драноу, има син Ноа, роден през 1973 година.
