Само преди две години лидерите на Северна и Южна Корея вдигаха наздравици, смееха се и раздаваха обещания за мир. Трите срещи на върха, режисирани от игла до конец, разсеяха страховете от война, породени от програмата за ядрени ракети на Пхенян. Всичко това приключи с гръм и трясък и от досегашните дипломатически усилия не остана и помен. Северът взриви във вторник празна офисна сграда в севернокорейския град Кесон, където двете Кореи водеха преговори. Пхенян каза, че анулира ключово военно споразумение, чиято цел бе намаляване на конвенционалните заплахи по границата. Взривяването - напълно символичен, зрелищен акт - разби и без това посърналите надежди в Южна Корея, че сътрудничеството с нейния противник, поне в основата си, може да бъде запазено. Взривът съживи и обществените страхове, че Корейският полуостров може отново да стане гореща точка в света. Действията на Северна Корея може да изглеждат резки и безразсъдни, но е възможно ръководството в Пхенян да изпълнява внимателно добре обмислен план, насочен към спечелване на отстъпки отвън, като същевременно демонстрира пред своя народ твърдост в отношенията със съперника си. Това е модел, който се е повтарял през десетилетията. Когато Вашингтон не дава на Севера това, което иска, Пхенян засилва натиска върху Юга. Северна Корея може би залага на това, че Сеул може да бъде върнат на масата на преговорите - въпреки съборената сграда и наранените чувства, заради силното желание на либералния президент на Южна Корея Мун Дже-ин за междукорейски диалог. Засега Северът е фокусиран върху повишаване на напрежението на етапи. Той заяви, че има намерение да изпрати войски в затворените понастоящем обекти за сътрудничество в Кесон и в планината Кумгансан (Диамантената планина), както и да възстанови охранителните постове и да възобнови военните учения в крайграничните райони. Това ще означава анулиране на двустранното военно споразумение, постигнато през 2018 г., с което бяха въведени буфери по границата и забранени за полет зони. А значи, ще се увеличи и рискът от сблъсъци. Публичното лице на неотдавнашните нападки срещу Юга е Ким Йо-чен, влиятелната сестра на лидера Ким Чен-ун, която той направи свой висш представител по междукорейските въпроси. Ким, която преди време, при едно от редките си посещения в Сеул, вечно бе широко усмихната, сега нарича Южна Корея "враг". Тя разкритикува Сеул, че не спира активистите, които изпращат през границата агитационни листовки срещу Северна Корея. Въпреки че Северна Корея е чувствителна към критиките, съдържащи се в тези материали, малко е вероятно тя да прекъсне отношенията си с Юга само заради нещо, което продължава от години. Целта й изглежда е да привлече отново вниманието на света - и особено на Вашингтон - за да си тъй необходимата й помощ и да повдигне духа на народните маси, обезпокоени от икономическите трудности. Пресметливата войнственост на Севера се демонстрира на фона на отдавна изпадналите в застой ядрени преговори с правителството на президента Доналд Тръмп. Те се провалиха заради разногласия около подхода за облекчаване на санкциите срещу разоръжаване. Новата ескалация идва и в момент, когато пандемията от коронавируса най-вероятно удря безпощадно и без това съсипаната икономика на Северна Корея. Северът може тенденциозно да цензурира Юга, за да изгради вътрешно единство и да отклони общественото внимание от дипломатическите провали и икономическия дефицит. Навлизайки в последната година от амбициозния си петгодишен план за национално развитие, Ким Чен-ун обяви през декември, че е постигнат голям "пробив" по въпроса със санкциите. При все това той призова страната да продължи да бъде икономически самодостатъчна. Но според експерти кризата с Ковид-19 вероятно е осуетила голяма част от икономическите цели на Ким, тъй като страната бе принудена да въведе строги мерки за изолация и да затвори границата с основния си благодетел Китай. Пандемията най-вероятно е ограничила и способността на Северна Корея да мобилизира народа си да полага труд. Заради икономическите спънки Ким няма с какво да се похвали от срещите си на върха с Тръмп, където залозите бяха големи. Дипломацията започна да се пропуква още миналата година във Виетнам след втората им среща, когато американците отхвърлиха исканията на Северна Корея за отмяна на санкции в замяна на отказ от ядрената програма. Невъзможно е севернокорейският лидер да признае, че е допуснал грешки. Много по-лесно е да хвърли вината върху изкупителна жертва като Южна Корея, изиграла посредническа роля в преговорите между Вашингтон и Пхенян. Ким Йо-чен обвини вчера Мун, че е нарушил споразуменията от срещата на върха, които той сключи с брат й, като се е поддал на "принудата, оказана му от неговия господар", имайки предвид Вашингтон. Северна Корея от месеци изразява недоволство, че Сеул не успява да изтръгне отстъпки от САЩ в нейна полза и призова Южна Корея да се опълчи на санкциите, за да се поднови междукорейското икономическо сътрудничество. От тук нататък Северът вероятно ще продължи да повишава напрежението, възможно е да поднови артилерийските учения и други учения в граничните райони и нарочно да изпрати кораби да прекосят западната морска граница между Кореите, обект на териториални спорове. Тези води са били свидетели на кървави сблъсъци в миналото, включително нападението през 2010 г. срещу южнокорейски военен кораб, при което загинаха 46 моряци. Северът не признава западната морска граница, начертана едностранно от ООН в края на Корейската война от 1950-53 г. Някои смятат, че Северът би могъл да окаже натиск върху Юга в опит да засили позициите си преди евентуално завръщане към преговорите със САЩ след президентските избори през ноември. Те казват, че Северна Корея вероятно не иска да прави големи отстъпки сега, когато има шанс ръководството на САЩ да се промени. Това обаче е хазартен ход и Северна Корея може никога да не се озове в толкова благоприятна политическа ситуация, като сегашната, за да постигне сделка. Тръмп, който за разлика от другите президенти на САЩ, се ангажира с диалог със Северна Корея, не е гарантиран победител през ноември. И ако Мун се застъпва за диалога след десетилетия на кръвопролития и враждебност, то много южнокорейци са доста мнителни към намеренията на Северна Корея.