„Разкажете ми за детството си?” е  въпрос, който задавам на клиентите си, а защо го задавам – ще разберете от разказа по-долу. Jocelyn израснала в семейството на бижутер. На 5 години била въведена в семейния бизнес. Било й обяснено, че когато говори с клиенти, трябва да демонстрира така нареченото Poker face -  лице, което не изразява никакви мисли и чувства. Така щяла да „владее джоба на клиента”. И така тя сложила маската, тъй като много искала да покаже на родителите си колко е умна и послушна. Нямала представа, че маската се слага само когато е в магазина, а после трябва да се свали, за да може детето да бъде дете, да се научи да изразява себе си без страх и колебание. И така маската останала цял живот, през който Jocelyn станала известна и богата дизайнерка на бижута, която на 59 години, в момент на невероятен бизнес успех, се отзовава в спешното отделение поради агресивен рак. Сама, объркана, шокирана и отричаща всякаква отговорност за това, което и се случва, тя започва последната битка в живота си. Нобеловите лауреати за медицина за 2018 г. James P. Allison и Tasuku Honjo потвърдиха, че ракът е с неизвестна етимология и не се очаква изкореняването му нито отведнъж, нито скоро, така че аз не лансирам идеята за абсолютната и единствена връзка между човешката психология и зачеването на рак. Но настоявам, че разгадаването на неадекватни моменти от детството ни може да промени начина ни на живот толкова драстично, че да въздейства позитивно върху здравето ни. Петгодишното дете, което Jocelyn била, толкова се вживяло в ролята си, че единствено искало да прекарва деня си зад щанда. На 12-годишна възраст продала златен часовник с диаманти на стойност 180 хил. долара. Започнала да изучава конкуренцията, за да ги „унищожи”. По същото време открила и магията на кафето, с помощта на което постигнала така желаните 4 часа сън на денонощие. Осем часа сън били „загуба на ценно време за правене на пари”. И така, имаме едно развиващо се тяло, поддържано живо със стимуланти, в среда, изпълнена със съревнования и битки. Пиенето на вода не й прилягало, а всекидневните упражнения били просто „загуба на време”. Носенето на корсет, който пристяга торса, за да изглежда слаба цял ден, било „задължително”. Фактът, че вдишвала на прибежки, не я притеснявал. Никога не се сприятелила с мъж или жена, тъй като всички били „глупави”. Третирала всичките си любовници като бизнес конкуренти – купувала ги с пари и после им показвала какви „нищожества” били, защото не успявали в бизнеса като нея. Никой не я разбирал. Но как да я разберат, като никога открито не споделяла мислите си и никога не сваляла маската?! Непрестанното потискане на основни физиологични процеси води до вътрешна реорганизация и адаптация с цел поддържане на живота с всички възможни методи от страна на тялото. Постоянното поддържане на имидж, който е различен от това, което сме като човешко същество, държи цялото тяло в състояние на непрекъсната възбуда, което всъщност е стресово състояние. Непрекъснатото напрежение на мускулите, участващи в състоянието на възбуда, отвежда кръвния поток към крайниците вместо към торса, където се очаква, че кръвта ще достави хранителни вещества и кислород за оптималното поддържане на живот. Стягането на тялото с корсети води до дългосрочно блокиране на диафрагмата, което пък води до недостатъчно снабдяване с кислород и други проблеми, които описах по-подробно в статията „Тесните дрехи опасни за здравето”. Нощта никога не е по-кратка от 7 часа освен по време на феномена бели нощи в Скандинавия и Русия. Цикълът за възстановяване на човешкото тяло започва по време на дълбокия сън около 22:30 часа с физиологично балансиране на организма, което продължава до 2 часа сутринта, след което започва психическото възстановяване, което продължава до 6 часа сутринта. Тези процеси са възможни само при секретиране на мелатонин в кръвта. Мелатонинът не може да се приеме от кръвта, докато тя разнася стимуланти като кафето из тялото. Следи от него могат да се открият до 12 часа след приемането му. В заключение искам да изразя изумлението си от факта, че тялото, атакувано по безброй начини, се адаптира и е жизненоспособно за възможно най-дълъг период от време, преди да колабира и окончателно да се разпадне.