Демократите от десетилетия или две обещават пълна имиграционна реформа. Когато в началото на мандата на Барак Обама имаха голямо мнозинство в двете камари на Конгреса, не направиха нищо. След това не успяха да убедят републиканците да работят заедно за реформа, Обама действа с укази, които обаче осигуриха временен комфорт на т.нар. дриймъри - имигранти, доведени в САЩ като деца. Комфорт, който беше разтресен от избирането на Доналд Тръмп за президент. В продължение на 4 години демократите гледаха безпомощно как той и екипът му въвеждаха драконови мерки, слагаха деца в клетки и ги разделяха от родителите им, ограничаваха легалната имиграция и насъскваха родените тук срещу имигрантите. В първия си ден новият президент Джо Байдън внесе в Конгреса амбициозен имиграционен план - път за зелена карта и гражданство за близо 11-те милиона без легален статут, сред тях и десетки хиляди българи. Демократите имат малко, но стабилно мнозинство в Камарата на представителите, и крехко - в Сената (51 на 50). За да стане реформата факт, ще е нужна подкрепата на поне 9 републикански сенатори. Това ще изисква усилия, преговори, отстъпки, но не е невъзможно. Демократите са длъжни да направят всичко възможно след толкова години на обещания. Президентът Байдън с неговите близо 4 десетилетия опит в Конгреса трябва да бъде лидерът на тези преговори. Защото е лесно да обещаваш. „Не може всичко да се изчерпи само с това в Конгреса да бъде внесен някакъв визионерски законопроект, законопроект послание, с който после да не се случи нищо“, каза Мариелена Инкапие, ръководител на Националния център по имиграционно право, който представлява имигрантите с ниски доходи. „Има очакване те да изпълнят обещанията си. Байдън освен това сега има мандат да води проимигрантска политика, без да се обяснява на никого, и е длъжен да го направи, същото важи и за демократите.“ Имиграционната реформа отдавна е политическа залъгалка за имигрантите и най-вече за хората с латинопроизход. Те вече твърде много пъти бяха лъгани, а групата избиратели от тази група става все по-голяма и по-важна. А демократите губят част от тяхната подкрепа. В надпреварата срещу Тръмп новият президент на САЩ събра 63 процента от гласовете в тази електорална група, а Тръмп - 35 на сто, показва „АП Вот Каст“, екзит пол проучване сред над 110 000 избиратели в цялата страна. Но в някои колебаещи се щати като Невада Тръмп скъсява тази разлика и освен това той получава подкрепа от мъжете от латиноамерикански произход, 39 процента от които са гласували за него, при 33 на сто сред жените от тази група. Байдън стана първият кандидат за президент от демократите от 1996 г., победил в Аризона, което донякъде се дължеше и на силната подкрепа на мексиканоамериканските организации, противопоставящи се на водената от десетилетия от Републиканската партия строга политика по въпроса за имиграцията. Но той загуби във Флорида заради по-слабо представяне в щатския окръг с най-голямото испаноезично население, Маями-Дейд, където антисоциалистическото послание на кампанията на Тръмп намери по-голям отзвук сред избирателите от кубински и венецуелски произход. Цифрите не лъжат. Въпросът сега е дали демократите и Байдън ще излъжат надеждите на милиони имигранти, които работят, плащат данъци и чувстват Америка свой дом.