Когато попитали чешкия президент Вацлав Хавел как може да се управлява държавата, ако всички с досиета в комунистическите служби бъдат извадени от държавни постове (т.нар. лустрация, която никога не се случи в България), той отговаря – „По-добре 5 години грешки, отколкото 50 години саботаж.“ Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Германия, дори Украйна имат закони за лустрацията, които забраняват на комунистите да участват в демократичното управление на страните им. И резултатите са видни. Въпреки грешките тези страни изпреварват България в икономическо, политическо и социално развитие. При нас – 33 години саботаж. Имахме дори агент Гоце за президент. Два мандата. Ето от такива неща трябваше да ни предпази лустрацията. Резултатът от всичко това сега – веят се руски знамена, Путин е в сърцата на голяма част от българите, а руската пропаганда се нарича „другата гледна точка“ и често се приема за самата истина. На Коледа, 25 декември 1989 година, в Румъния, са разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена. Смъртните им присъди са без право на обжалване. Екзекуцията е излъчена по телевизията (макар и в съкратен вариант). По някаква причина кадрите с хеликоптера, с който се опитват да избягат и ги връщат, процесът срещу тях и екзекуцията им се е запечатала в детските ми спомени от онези турбулентни няколко месеца, в които комунизмът падна. Падна, но не си замина, поне в България. Не си замина, защото вместо смъртна присъда или затвор, каквато беше съдбата на повечето комунистически управници в Централна и Източна Европа, на нашия му построихме паметник. Паметник, пред който всяка година се правят тържества, носят се китки и се ронят сълзи по някакво илюзорно минало, когато уж „било по-добре“. Но не е било и няма как да е. Нито статистиката го показва, нито свободите, които имаме сега. Неравенство е имало и тогава, но скрито. А единственото, по което някой може да страда, е по отминалата му младост. Но не и по комунизма. Корнелия Нинова може би щеше да помни, ако имаше осъдени на смърт или поне доживотна присъда за нейни партийни съратници от БКП, която тя сега управлява под съвсем леко променено име. Но не помни. Защото няма. И затова тази партия все още съществува, а нейният лидер, и по стечение на обстоятелствата вицепремиер, може да каже пред бТВ, че Русия е приятелска страна на България. Историческата истина и днешната реалност обаче ясно показват, че Русия е най-големият враг на България. Попитана какъв е българският национален интерес за победител от войната, Нинова каза, че той е тя да бъде спряна. Според нея трябва да се отстрани причината за проблема, а тя е самата война. Нито дума за агресора, който я е започнал безпричинно. Констатацията на Нинова идва въпреки че България бе обявена официално за неприятелска страна от Русия и едностранно бе спряна доставката на газ от „Газпром“ за „Булгаргаз“, след като в нарушение на договора между двете страни руската поиска плащания в рубли. Корнелия Нинова не е толкова проста. Тя знае какво говори. Просто партията й, все по-малка и по-малка, но още съществуваща, продължава да е заложник на Русия. И да изпълнява нейните заръки, защитава нейните интереси и участва в пропагандната й война срещу България. И не е само тя. Руските знамена на проявите на „ВъZраждане“ ясно показват чии интереси защитава партията и вероятно от къде идва финансирането и обучението на състава й. А всичко това е възможно, защото нямахме нито лустрация, нито справедливи присъди срещу комунистическата сган, тормозила народа ни под руска диктовка 45 години. Сега България наистина има реален шанс да се откъсне най-после от руския ботуш. И да, временната некомпетентност на новите управляващи е ужасно дразнеща и за някои ще струва нещо. Но няма да е по-скъпо от постигането на реална независимост и поставянето на България на пътя на развитие и просперитет. Далеч от Москва. Сега поне има шанс. И подкрепа от останалия демократичен свят. В другия вариант – саботажа - живеем вече 33 години. Enough!