От третия път, но България най-после има ново правителство и работещ парламент, които слагат край на ерата „Борисов“ в българската политика. За добро или зло, само времето ще покаже. Но това, което виждаме и в Народното събрание, и в Министерския съвет, са нови и млади хора. А това е повод за надежда, каквато отдавна не сме имали. Млади и нови, добре образовани и досега (поне) непокварени от политическия реализъм. Краят на родния преход е обявяван вече хиляди пъти от телевизионни студиа и вестникарски страници. Но може би моментът е точно сега. В клишето се казва, че той идва след 40 години – колкото време е било нужно на Мойсей да прекара юдеите през пустинята. „За да умре и последният, който помни робството“, ако цитирам правилно библейското писание. 40 години не са минали от 1989-а, но дойде времето на 40-годишните в българската политика. Толкова е някъде средната възраст на депутатите в новия парламент. Не е много повече и на новите министри. Но има и много народни представители, които са родени след 1990 година – те не само не помнят мрачните години на комунизма, те нямат и един живян час в този период. Най-младият депутат е всъщност само на 23 години – студент по медицина от „Продължаваме промяната“ Милко Пенев, който влиза от Бургас. Най-възрастният също е медик – 70-годишният уролог от „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов. Именно той имаше честта да открие първата сесия на новия парламент. За председател беше избран 34-годишният Никола Минчев. Той не е най-младият на този пост – едва 30-годишен, го заема Стефан Стамболов. Но изборът на Минчев е ясно послание – промяната е дошла. Време е за ново поколение, с различно и добро образование, и най-вече за хора, които ще живеят достатъчно дълго време с последствията от своите решения. Министър-председателят Кирил Петков е на 41. Най-младият министър е този на културата – Атанас Атанасов, на 31. Той е и най-младият, някога заемал този пост, което със сигурност ще донесе промяна в тази толкова консервативна и останала някъде в миналото политическа институция. Възрастта е справедлива, тя не щади никого, казва френско-белгийският драматург и писател Ерик-Еманюел Шмит. Да, младостта със сигурност не е порок. Време е наистина нашето поколение да си вземе държавата. Да поеме отговорност за своя живот, политически курс и успех. Виждаме тази поколенческа промяна както в политиката, така и в медиите, бизнеса и културата. Никога не съм бил привърженик на политическите месии – от Царя, през Борисов и Слави до харвардските момчета. Но със сигурност, за първи път, от доста време насам има повод за оптимизъм – защото новите са млади, образовани, говорят добре, а някои дори вдъхновяващо, и сега времето наистина е наше, както се казваше в слогана на една вече умряла синя надежда. Каква ще е промяната този път, наистина зависи от нашето поколение. Но надежда има. Дано я оправдаят.