Откакто съм се върнал от „Оскарите“, една тема не престава да вълнува българското фейсбук пространството и някои сайтове, търсещи кликове – Димитър Маринов с неговия флаг и какво точно е спечелил. Мислех да не обръщам внимание на поредната безумна интернет истерия на тема „успял българин в чужбина“. Защото всеки път тя се създава с такава сила и мощ, че ако беше впрегната в нещо полезно, можеше да създаде или електроенергия за една година, или поне един български филм, достоен за „Оскар“. Ето фактите, които са изключително важни, а всеки след това има правото на лично мнение. Но не и на собствени факти. Димитър Маринов е част от основния актьорски състав на “Зелената книга” (principal cast). Като такъв получава покана за церемонията и правото да се качи на сцената, когато филмът получава „Оскар“ за най-добра лента. Като такъв получава след това и сертификат от Академията за филмово изкуство и наука. На сцената Маринов държи статуетката „Оскар“ – тя не е негова и той никога не е твърдял, че е. Статуетката му е подадена от Джулия Робъртс, която обявява наградата. Както разказва самият Маринов: “Това беше жест на продуцента на филми Джим Бърк, той ми каза: Димитър, вземи го. Ти го заслужаваш! Тогава Джулия Робъртс ми се усмихна, връчи ми го и ми изрече: Наистина го заслужаваш, твоята реплика ми е любима.” На сцената актьорите са весели и щастливи, говорят си някакви неща и се смеят. Виго Мортенсен само изглежда леко кахърен, че не е получил статуетка за главна мъжка роля. От джобчето на сакото на Маринов дискретно стърчи българският флаг – същият, който ми показа на червения килим и обеща, че ще го извади на сцената, ако филмът спечели. Направи го с думите: “България е тук. Ако довечера изляза на сцената, ще го развея... България, гордейте се, защото сега всички сме заедно тук!” Маринов изпълни обещанието си. И оттам се започна един хейт, който продължи с дни. Разбира се, че мнозинството хора се радват на успеха и на чаровния жест на Маринов със знамето. Хейтърите може да са по-малко, но са по-шумни. А и много от тях са някакви нереализирани имена в своите жанрове и пишат статуси, статии, коментари, анали – на хиляди километри географско разстояние и на светлинни години за тях лично от Долби тиътър. Най-вече изопачават фактите и точно какво се е случило в тази нощ. Други изкараха цитати от стари интервюта на Маринов, който говори за пресилената според него политкоректност в САЩ и особено в Холивуд през последните години, като започнаха да анализират и тях. Още един повод за хейт. Димитър Маринов е успял сам, без никаква помощ от държавата България и нейните граждани, позволили 45 години да съществува режим, който го тиква в затвора, защото е искал да пътува в чужбина. Бой, тормоз, счупена ръка. Преди това – разселване, отнемане на апартаменти и без право на образование и развитие. Това е дала България и нейните граждани на този човек. Стъпването му на сцената на Долби тиътър е само и единствено негово лично постижение. Той не дължи нищо на България. Това е истината. Но въпреки това Димитър Маринов е горд българин, заявявал го е в интервюта и в личните ни разговори. Той обича Родината си. И нищо не може да го накара да промени това. Ето защо той сподели този най-щастлив професионален миг с всички нас. Не казвам, че е нужно този жест или личният успех на Маринов да ви карат да се чувствате горди българи. Или да се възхищавате на постигнатото. Но всеки път когато някой успее, особено в чужбина, да се изливат кофи с този толкова типичен български хейт, е отвратително. Вероятно е трудно да обясним, че за нас, живеещите в чужбина, България е мил спомен, носталгия и това ни кара да носим трибагреника на нетипични понякога места и да го вдигаме гордо на минус 10 градуса в центъра на Чикаго на всеки 3 март. Но това е наше право. А на тези, които обясняват на Димитър Маринов от фейсбука си къде, какво и как е трябвало да направи, ще кажа едно – пожелавам ви вие някога да имате възможност сами да решите дали да излезете с трибагреника и какво да направите на сцената на „Оскарите“ или където и да е върхът във вашия професионален път. Засега правото е на Димитър. Защото го е постигнал. Приятен уикенд