Много пъти са ме питали през последните 8 години – какво пък толкова с тези „Оскари“. What’s the big deal about? Много често номинираните филми не са известни на широката публика, а червеният килим се приема като панаир на суетата. Но „Оскарите“ са тази вълшебна приказка, която ни кара да мечтаем. Вижте историята на Димитър Маринов.  Без родители, осиновен. Разселван от комунистическия режим, прави опит да бяга, но заловен и хвърлен в затвора. Там му чупят ръката, защото свири на цигулка. Въпреки това завършва актьорско майсторство, а след промените идва и остава в САЩ със стотина долара в джоба. В неделя той беше на сцената на Долби тиътър в Холивуд и заедно с екипа на “Зелената книга” получиха статуетката за най-добър филм. История, достойна за сценарий. Още един пример – Рами Малек – носителят на „Оскар“ за главна мъжка роля за превъплъщението му във Фреди Меркюри в “Бохемска рапсодия”. Той е първият с най-голямото отличие от египетски произход, второ поколение имигрант. “Мисля си какво бих казал на малкия Рами, какво ще му се случи един ден – къдравият му мозък сигурно щеше да експлодира. Това дете търсеше себе си”, каза Малек, когато приемаше оскара, и добави: “Ние направихме филм за гей мъж и имигрант, който е себе си, без извинения. Това е доказателство, че имаме нужда от истории като тази. Част от моята история се пише сега и аз не мога да съм по-благодарен.” Истории като тези на Димитър Маринов и Рами Малек ни карат не просто да мечтаем, а да вярваме, че всичко е възможно. Но както каза Лейди Гага, когато получаваше оскара си за най-добра песен – всичко това е плод на огромен труд, страст и дисциплина. Това важи за всеки един, който е постигнал нещо, независимо дали в света на киното или другаде. "Не става въпрос колко пъти сте отхвърляни или сте падали, важно е колко пъти сте се изправяли и сте продължавали да се борите!", добави Лейди Гага. Ето затова вече осем години се оставям на тази приказна магия, наречена „Оскари“. Въпреки огромния стрес и усилия за подготовка, сериозния бюджетен разход и напрежението в самия ден. Историите и хората, които срещам там, са вдъхновяващи. И съдейки по реакциите всяка година, особено тази – вдъхновяват и вас. “Няма невъзможни неща”, казваха навремето Иван и Андрей в края на всеки епизод на предаването си “Сблъсък” и са прави.  Особено в Америка – когато човек иска да постигне нещо, тук е напълно възможно. Сигурно звучи наивно, но само ако се огледате – навсякъде има хора, успели в това, което са искали – дали да бъдат в топа на своята професия или изкуство, дали просто да бъдат по-богати, или пък само щастливи – за да успееш, се изискват доза талант, много усилия и труд, да не се предаваш и да – малко късмет. А що се отнася до успеха на Димитър Маринов  - това е само началото. Не само за него, но и за България в Холивуд. Вече имаме Тео Ушев – който, освен че беше номиниран преди 2 години за най-добра късометражна анимация, вече е член и на Академията за филмово изкуство и наука с право на глас. Имаме още десетки българи, носители на отличието самостоятелно и в екипи в техническите и творческите категории. Вече имаме и актьор от основните герои във филм с „Оскар“ за най-добра лента. И той показа българското знаме на сцената. Мислите ли, че нещо може да ни спре сега?   Успешна седмица!