Вече почти месец десетки хиляди българи излизат по улиците на (предимно) София, другите големи градове и чужбина, за да протестират срещу овладяната държава и нейните представители в лицето на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Резултат засега няма, въпреки че на извънредно партийно събрание на ГЕРБ в сряда Борисов каза, че има вариант за правителство без него. А пиарката Севделина Арнаудова напусна Министерски съвет и се връща в партията, за да участва в подготовката на изборите. А те идват - дали сега или напролет, няма особено значение. Но за ГЕРБ и Борисов има значение кой ще ги организира и кой ще брои бюлетините. Ето защо толкова отчаяно искат да задържат властта още няколко месеца (плюс разпределението на няколко милиарда заеми от ЕС заради пандемията). Протестиращите обаче изглеждат упорити и решени. Все повече българи в различни точки на света се включват в акциите - къде виртуално, къде събирайки се пред посолства и други ключови места в Европа. Сънародниците ни в САЩ по стара традиция изглеждат апатични на това, което се случва на политическата сцена в Родината - по-малко от 50-ина души се събраха на първия протест в Чикаго преди 2 седмици. Този уикенд се готви втори. А протестиращите стават все по-изобретателни - от стотинки през свински уши летят към сградата на властта, а плакатите са повече от остроумни. В последните дни обаче те затвориха ключовия Орлов мост в София и за определени моменти части от магистралите “Тракия” и “Струма” (която води към Гърция). И това изглежда предизвика по-голямо недоволство у мнозина, отколкото завладяването на държавата от задкулисни субекти, едно от последните места на България в класациите за свободата на словото, липсата на правосъдие и корупцията. Неудобството, че трябва да заобиколиш протеста и да добавиш 10-ина минути към пътуването, е по-важно от всички тези неща, които се случват в България. Истината е, че протестите трябва да причиняват неудобство, да те карат да поглеждаш към тях, да им обърнеш внимание. Защото апатията и незаинтересоваността са най-голямата заплаха към промяната. В историята на развитите демокрации протестите, които водят до реална промяна, винаги са били неудобни, неразбрани и предизвиквали гнева на зяпачите. Но са правили света по-добър за всички. Може би за първи път след 89-а година в България хората са масово по улиците не за да протестират срещу ниски пенсии, високи сметки за ток или нещо друго такова. Те са на улицата, за да защитят принципите и да опитат да си върнат държавата и властта там, където принадлежи - от ръцете на олигарсите в хунтата (на В. Божков, който също беше част от нея) и останките от комунистическите служби обратно в ръцете на народа, така, както е по Конституция. Да, неудобно е да има повече задръствания в София или закъснения по пътя за морето - българското или гръцкото. Но още по-неудобно е всичко това, срещу което протестират тези хора - липсата на разделение на властите, прокуратура, данъчни и силови структури, които се използват като бухалки срещу неудобните, превзети медии, задкулисни коалиции и задушаването на малкия и среден бизнес в полза на политически активисти. Държавата всъщност е спряла да съществува така, както би трябвало. А протестният гняв, затворил някакви зле закърпени улици и магистрали, ще ви накара да се спрете и вие. И дано, поне за малко, да помислите за това, провокирало действията на тези хора. Защото и те не искат да са на улицата. Предпочитат да живеят в правова държава с еднакви правила за всички. Но знаят, че това трябва да се извоюва. И понякога е неудобно. Бъдете здрави!
