Онзи ден в една от българските фейсбук групи някой попита кой е по-голям простак - Бойко Борисов или Доналд Тръмп. Труден отговор, макар че когато ги видях заедно за първи път в Розовата градина на Белия дом, първото нещо, което си помислих, беше - като близнаци са. После се появи и онази картинка в социалните мрежи със снимка на двамата и текст - Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Българина влезли в един бар. Сега, в безславния политически залез и на двамата, не е от особено значение кой е по-големият простак. Въпросът е да не възпроизвеждаме една и съща грешка по няколко пъти. Защото нека не забравяме, това е третото правителство на Бойко Борисов. Дали ще има втори мандат на Доналд Тръмп, е сериозно под въпрос - ако се вярва на последните проучвания (дори коригирани с отклоненията от 2016 г.). Американските избиратели изглежда не са склонни да повторят експеримента си. Въобще, крайно време е да престанем да избираме политици, които разбираме лесно, които усещаме, че са ни близки. Джордж Буш-младши и Лора изглеждаха като семейство, с което може да изпиеш по една бира в задния двор. Тръмп и Борисов са на принципа - “аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме.” Използват малък набор от думи, прости конструкции и свеждат нещата до елементарни определения - добро, лошо, страхотно, невероятно и т.н. Но ще останат в историята основно с провалите си. Демокрацията изисква усилие и участието на всички ни. Да намерим онези лидери сред хората около нас, които са по-умни, по-можещи, по-успели, по-начетени, по-пътували, дори и трудно да ги разбираме. Хора, които имат отговорите за утрешния ден, а не бързите словесни опорки, които успокояват сетивата ни и ни приспиват. Протестът от улицата в България не дава алтернатива, казват неговите опоненти (и някои, които го подкрепят). Протестът обаче ясно казва какво иска - държава, в която правилата важат за всички поравно. Некорумпирано управление, което не се е оплело като свински черва с престъпни бизнесмени, и разделение на властите, които се контролират взаимно, а не са се слели в картел, обслужващ всеки друг интерес, но не и този на народа. Бойко Борисов си отива - и няма значение дали ще е тази седмица (за предпочитане) или след няколко месеца. Неговото минало не му позволи да се разграничи от този престъпен картел - бивши негови членове го наричат сега “хунта" (от Дубай) или “шайка” (от Сърбия). Големият личен неуспех на Борисов сигурно е, че не успя да бъде на върха на този картел, а винаги зависим от тези, които държат папките с детайлите за него, старателно описани от американски дипломати в миналото. Много пъти съм си мислил, че това първоначално натрупване на капитал, преразпределение на комунистическите пари, бизнеси, връзки и интереси е може би нормално за някакъв период - особено след като поколението на нашите родители се отказаха да искат лустрация и отстраняване на цялата БКП/БСП и ДС-номенклатура след 89-а. Това време обаче е крайно време да приключи - за 30 години големите пари и интереси някак си се нагласиха. Сега е време следващото поколение, което е на улиците вече половин месец, да извоюва онова, което ние и нашите родители не успяхме - честност и справедливост, върховенство на закона, нормално работещи институции, разделение на властите, повече морал в политиката и бизнеса. Всички тези неща, които ние не успяхме - може би защото бяхме заети в преследването на по-материални неща и оцеляването в трудните икономически години на 90-те и началото на 2000-те. Но сега е друго и тези млади хора, много от които са пътували и учили по света, искат България да не е само дестинация за празниците, а място, където да живеят, и то да прилича на всяка друга нормална държава от Европейския съюз. Сега е техният момент. И те ще си посочат лидерите и политиците, които не са простаци, които не говорят с 200 думи и които имат морал. За нас остава само да ги подкрепим. Защото те знаят по-добре, колкото и да не ви се вярва.