В първите американски избори за президент през 1789 година (спечелени от Джордж Уошингтън) са гласували предимно бели мъже протестанти, които притежават земя – такова било изискването. Американската Конституция не дава точно определение кой може да гласува – това е оставено на щатите. През 1792 г. Ню Хемпшир става първият щат, който премахва изискването гласоподавателите да притежават земя, но последният щат да направи това е Северна Каролина чак през 1856 година. До 1828 година в много щати има религиозни ограничения за избирателите. Нови забрани обаче продължават да се появяват – ако през 1797 година в Ню Джърси са гласували всички граждани, то изменената конституция на щата от 1807-а забранява на жените да пускат бюлетина. През годините са въвеждани редица ограничения за гласуването на чернокожи, имигранти, индианци и други групи. И макар 15-тата поправка на Конституцията от 1870 година да казва, че всички мъже, независимо от „раса, цвят или предишен робски статут“ имат право да гласуват, много щати в Юга въвеждат изисквания като изборен данък и тест за грамотност. Един такъв в Луизиана например е бил - „Напишете всяка втора дума в първия ред и напишете всяка трета дума в същия ред (със същия малък шрифт и първият ред приключва със запетая), но напишете с главна буква всяка пета дума, която вие напишете.“ В резултат – до началото на 20 век почти всички чернокожи в Юга не са гласували. До ден-днешен тяхното право на глас е ограничавано по всевъзможни начини. Едва през 1920 година е приета 19-тата поправка на Конституцията, която дава правото на жените да гласуват. През 1957 година индианците също получават това право. В началото на месеца Върховният съд потвърди закон на републиканците в Аризона, които въвеждат ограничения в изборния процес, които според отсрещната страна ще попречи на много граждани от малцинствени групи да упражнят правото си на глас. Това решение на Върховния съд отваря вратата на други щати да въведат подобни ограничения. Републиканците в щата Джорджия, който за първи път гласува за президент демократ от 30-тина години, вече приеха закон, който забранява да се дава вода и храна на хора, които чакат на опашка в изборния ден, намалява броя на секциите за предварително гласуване и възможностите за дистанционен вот. Сега познайте къде има най-малко секции, къде хората отиват по-късно да гласуват, защото са на работа, и къде се оформят най-големите опашки? Разбира се, в районите на щата, където живеят предимно афроамериканци. Републиканците във Флорида обмислят подобна идея. А всъщност не би ли било най-добре да се търси колкото се може по-голяма избирателна активност, защото всъщност това е целта на представителната демокрация? Ако питате българския законодател – разбира се, затова и гласуването е задължително за всеки български гражданин, независимо къде се намира. Наказание за негласуващите обаче няма, а много други ограничения пречат това реално да се случи. В България все още няма никаква опция за дистанционно или предварително гласуване, избирателните списъци са пълни с мъртви души. Въпреки краткия си живот последният парламент отмени ограничението от 35 секции извън Европейския съюз. В резултат сега ще има рекорден брой места зад гласуване зад граница, включително в САЩ и Канада. Тази неделя, на 11 юли, българите по целия свят, въпреки многото ограничения, летните ваканции и жегата, имаме възможност да изберем кой да бъде в следващия парламент. За втори път тази година, но това всъщност няма значение. Гласуването е право, но и задължение и отговорност. Демокрацията е процес, който работи само и единствено когато всички участваме в него – и, да, изисква време, пари, усилия. Този път не може да кажете – няма за кого да се гласува – от новия месия Слави, през Христо Иванов и „Демократична България“, които възбудиха масовите протести през лятото, до стари физиономии в нови формации – Мая Манолова, Цветан Цветанов и други, че дори и обвиняеми като Васил Божков – избор има. Направете го разумно и отговорно. Твоят глас има значение - използвай го!