Вече три дни след изборите лидерът на недоволството от сегашното управление на България се отчита пред избирателите само с един статус във Facebook, в който двусмислено казва, че логично следват процедурата по Конституция. Имаше и още един статус от изборния ден, че има симптоми на COVID-19 и е в самоизолация. С това поведение може да се окаже и с такова в новия парламент и логично по Конституция да се стигне до нови избори. Тогава Слави Трифонов вероятно ще си размени мястото с ГЕРБ и ще стане първа политическа сила. Ако междувременно бъде променен изборният закон, може да се стигне и до други размествания и промени, които да бъдат наистина шок за цялата политическа система на страната. Но да започнем от там, че Слави рязко си смени мястото с тези, които доскоро критикуваше и от които изискваше отговори. Сега е негов ред – като втора политическа сила и носител на най-много очаквания за промяна е длъжен да даде ясни отговори за здравословното си състояние – не само дали има COVID-19 и как точно го кара. Ясни са финалните резултати и е длъжен да се появи и да даде отговори дори и пред медиите, които смята, че са платени или нечестни спрямо него (много от тях смятат, че той също е платен). Длъжен е и да заяви посоката, по която неговата партия би поела, ако ГЕРБ не успеят да съставят правителство с първия мандат и те получат от президента втория. Защото сега дойде трудната част – лесно е да бъдеш телевизионна опозиция, да се шегуваш с недъзите на управлението и хората във властта, но вече е друго. И ако следваме логичния процес на Конституцията и демокрацията, Слави има задължения и отговорности пред своите гласоподаватели и пред цялата нация. Трети ден мълчание (след предизборна кампания на мълчанието) е бягство от тези отговорности и задължения. А ако здравословното му състояние не позволява да говори, това също трябва да бъде ясно казано – не случайно годишните прегледи и здравето на американския президент са публична информация. Това ще бъде един от най-шарените и интересни парламенти след промените от 1989 година. Вероятно и един от най-кратко съществуващите. Вероятността от нови избори след 4-5 месеца е по-голяма, след като всяка от политическите партии обяви, че няма да се коалира с (почти) никой от другите играчи. Само Бойко Борисов иска ту експертен кабинет с него начело, щото имал най-много опит, ту дава депутати да подкрепи правителство на бившия си приятел Слави. Борисов добре знае – най-бързият край на политическата кариера на Слави е да го направи управляващ. А засега изглежда, че това е роля, която Слави ще избягва колкото е възможно най-дълго време. Но едва ли ще е възможно безкрайно. Топката наистина е в неговото поле и всички гледат как ще я отиграе. И на финала на днешната колонка ще се опитам да пресъздам мислите си за онези, които дават оценка на избора, направен от българите зад граница. Ще се опитам да го направя с думи, които са подходящи за отпечатване и подхождат за най-голямата българска медия зад граница. Опитвам, но въпреки богатия ми речник и талант… не успявам. Затова ще се въздържа. Само ще отбележа, че всеки има правото на глас така, както прецени. Работа на партии и политици е да убедят избирателите да им дадат своето доверие и да ги заведат до урните. Тези, които не успеят, са се провалили и вината е в тях, а не в избирателите. Урок, който може да използват след 4-5 месеца.