Симон Байлс е голямата звезда на американската спортна гимнастика. На нея бяха възложени надеждите, че олимпийското злато в тази дисциплина ще отиде във Вашингтон, а не в Москва. Ето защо изненадващият й отказ да се състезава е шок за феновете и вече дава своето отражение – американците имат сребърен, а не златен медал в отборната надпревара в Токио. Но случаят разкрива един много по-голям проблем, на който, струва ми се, всички в САЩ сме подложени – огромният стрес да успееш в среда на постоянна конкуренция. Байлс е четирикратна олимпийска шампионка от Рио 2016. Но сега реши да не се състезава повече в Токио. „Трябва да се фокусирам върху психическото си здраве и да не поставям под риск здравето и бъдещето си“, каза пред журналисти във вторник Байлс. И негативните реакции не закъсняха – „предавала отбора си, себе си, трябва да се стегне и всичко ще се оправи“. Толкова типично американско мислене. Америка е за силните, първите, тези, които не се отказват и power through всяка лична несгода или неразположение. Ако помните, това беше и оправданието, което Хилари Клинтън даде, след като й прилоша на церемонията от годишнината на 11 септември – дехидратирана и отпаднала от бруталната кампания, тя направи това, което винаги е правила – „power through“. Толкова по американски. Байлс е на 24 години, от това ново поколение, което започва да иска промяна във високо състезателния живот на Америка. Тези млади хора виждат, поне в социалните мрежи и интернет, как живеят хората в други богати държави по света – задължителни платени годишни отпуски, болнични, платено майчинство за няколко месеца, по-спокоен ритъм и по-добър баланс работа/време за себе си и семейството си. Америка се променя. И Байлс отново ни дава този вдъхновяващ пример – да предпочетеш себе си и здравето си пред това да си първи на всяка цена. „След медицинска оценка Симон Байлс се оттегли от финала на индивидуално многобой. С цялото си сърце подкрепяме нейното решение да даде приоритет на здравето си и я аплодираме за смелостта й. Нейната смелост показва още веднъж защо тя е модел за подражание на толкова много хора“, се казва в изявлението на американската федерация по художествена гимнастика. След всяко лято в България си давам сметка колко по-приятно живеят доста хора там (въпреки стреса, неуредиците и ниските доходи). Като че ли липсва тази постоянна надпревара да имаш по-хубава къща, по-скъпа кола, по-маркови дрехи. В Америка като че ли най-нормалното нещо е да се откажеш от свободно време и ваканция, за да изкараш повече пари, да напреднеш още повече в кариерата и да имаш повече материални неща. Но Америка всъщност дава възможност да живееш живота такъв, какъвто го искаш – по-спокоен и с повече време за любимите хора и занимания и може би с по-малка къща и по-евтина кола или да преследваш бясно цели за пари и успехи. И двете са възможни, изборът е наш. Малко като в онзи виц: Един мъж в Африка си лежал под палмата и си дремел на сянка. Наблизо минал един европейски бизнесмен. - Какво правиш, бе? – възмутил се европеецът. - Как какво? Нищо. - Точно за това става въпрос. Лежиш тука по цял ден и нищо не правиш. Безделничиш. А можеш да се качиш на палмата и да набереш банани. Да ги занесеш на пазара и да ги продадеш. - И за какво? – попитал африканецът. - Как за какво? – продължава европеецът. – Със спечелените пари ще си купиш количка и ще набереш още повече банани. - И защо? - Ами като ги продадеш и тях, ще си купиш камион и ще караш още по-големи количества. После ще си наемеш работници. Те ще берат бананите и ще ти работят, а ти по цял ден ще се излежаваш и нищо няма да работиш. - Ами аз точно това правя в момента. Излежавам се и нищо не работя – отговорил му африканецът. Та така и ние – един ден ще стане ясно струват ли си усилията и дали сме нацелили най-добрия баланс за нас и семействата ни. Но случката с Байлс е отличен повод да се замислим за това и за цената, която плащаме.