„Фермата“ е едно от гледаните предавания в България. Въпреки че определям продуцентите му за мои приятели, а в един от сезоните участва един от най-близките ми приятели, намирам побългарената концепция на шоуто за ужасна. В оригинал то изкарва хора от големия град и ги сблъсква с живота във ферма. В България няма такива градове и хора. Затова шоуто залага на друго - патриотизъм за маса. Това е вървежен бранд в България. От него се правят не само телевизионни предавания, но и партии, политици градят образа си върху това. Някои партии първо започват именно като тв предавания, използвайки патриотизма за маса – малко Македония, малко народни песнички, истории за славно вековно минало и хоп – референдум за смяна на политическата система. После втори, с друга идея за нова политическа система. Патриотизмът на маса води до тъпи въпроси като – „Какво ни интересува нас смъртта на Кралицата. Нас ни интересува България.“ Мнозина го задаваха последните дни. В един от епизодите в този сезон на „Фермата“ се провела дискусия дали българите зад граница да имат правото да гласуват. Реших да го гледам. Дискусия за 3 минути. Резултат от вота – общо 13 души, 3 против правото на глас, 5 твърдо „за“, двама поставят условие – да не си напуснал България преди повече от 10 години, а трима се въздържаха (макар че в дискусията единият от тях да обясни, че е против). Резултатите затвърждават позицията ми срещу референдумите в България.

Един от фермерите обясняваше за лични карти, адресна регистрация и Конституция и правото на вот. Дано доенето на кравата и рязането с трион му се отдават повече. Участничка с името Камелия, родена в Търново, но живееща във Флорида, обаче разказа как всеки път когато има избори, кара няколко часа до най-близката до нея секция, гласува за 5 минути и след това шофира наобратно. Припомни и че по време на турското робство двигателят за освобождението са били именно българите, които тогава са живеели в чужбина. Правото на глас е безусловно. То не е привилегия. То се получава с раждането на всеки гражданин и не може да бъде отнето заради свободната воля на този гражданин да живее където и както намери за добре. Това е крайъгълният камък на демократичните общества и процес. Да погледнем в по-практичен план обаче. „No taxation without representation“ е мотото на Американската революция в средата на XVIII век, с която тринайсетте колонии се отделят от Британската империя и поставят началото на Съединените щати. Протестът на първите заселници тук дошъл от това, че те не искали да плащат данъци на Англия, без да имат възможност да бъдат представлявани в техния парламент. Те смятали, че с това правата им на англичани са били нарушени, и решили да се отделят. Прословутото бостънско чаено парти е от този период. Българите зад граница всяка година внасят близо един милиард долара, което ги прави най-големият чуждестранен инвеститор. Част от тези пари отиват за различни такси и данъци – като ДДС например. С всички вече въведени ограничения, липсата на дистанционно гласуване българите зад граница сме поставени точно в същата ситуация като първите американци – плащаме данъци, но не сме представени в парламента. Ние обаче революции не правим. Масово не гласуваме в САЩ и Канада – рекордът е около 11 хиляди души. Това е срамно. И дава още един довод на тези псевдопатриоти по телевизията да говорят за ограничаване на правото ни на вот в чужбина. Лично смятам, че патриотизмът не е да споделяте във Facebook ликовете на националните ни герои с някой техен цитат, изписан често с грешки (а понякога дори не е истински цитат). Нито да тропате хорца по всякакви безумно тъпи инициативи, да гледате „Фермата“ с възторг на надяналите носии участници, докато доят крави и коват пирони. Или да си слагате лепенки с трикольора на американските си автомобили. Патриотично е да гласувате. Всеки път. Колкото и често да е това. А като избирате за кого да гласувате, да помните и да търсите истината за историята ни и не забравяте думите на националните ни герои. „Всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що-годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.“ – Захари Стоянов (по повод руската съпротива срещу Съединението, което отбелязахме наскоро). „Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!“ - Георги С. Раковски. „Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – Васил Левски в писмо до Любен Каравелов. Така че на тези избори – отрежете им чепките, не им гласувайте доверие.