Концепцията на много избиратели – „той ще е добър политик, защото е добър бизнесмен“ - много рядко се оказва вярна. Поради простата причина, че успешните бизнесмени имат силен характер и взимат еднолични решения, за които сами носят лична отговорност и лично понасят последствията. В политиката не е точно така – там трябва да се съобразяваш с другите партии (особено ако нямаш пълно мнозинство), синдикати, различни организации, да се отчиташ на медиите и дори да отговаряш на тъпи въпроси – така работи демократичната система. Много успешни бизнесмени трудно правят този преход, някои никога не успяват. Слави изглежда ще е от последните. Да имаш (почти) равен резултат със следващата сила и да нямаш мнозинство не ти дава пълен мандат да управляваш. Дава ти правото първи да започнеш разговори с останалите партии за възможно управление съвместно. За втори път в рамките на три месеца избирателите дават ясен сигнал на политиците, че няма да дадат властта еднолично на никого и че искат компромис в рамките на парламента. И точно това трябва да се случи. Да се караш от ефира на собствената си телевизия, да ръсиш поучителни слова във Facebook не е нов модел нито на общуване с избирателите, нито на управление. Да предложиш еднолично кабинет и програма на принципа – ако искате, подкрепяйте, ако искате – недейте, не е това, което се случва в нормалните парламентарни държави. Всъщност ние забравихме, че България е такава. От над десетилетие тя е премиерска държава. Но всъщност Министерският съвет е изпълнителната власт – да изпълнява решенията на Народното събрание, а не да бъде просто утвърждаващ орган за решенията на премиера. А Слави Трифонов дори не е избран от нито един гражданин – той не е депутат и с оглед на това, също трябва да приеме една ограничена роля – освен парламентарна република, България е и представителна демокрация – а Слави не представлява никого, защото реши да не е кандидат за нищо. Да обясниш, че проектокабинетът ти не е „реден в зайчарник или нечии сараи“, а да сложиш начело кандидат-премиер, бил министър в два кабинета със сериозното участие и влияние на ДПС, всъщност веднага поражда съмнения дали не е правен точно в този същия Сарай. А и да припомним, че по времето на Николай Василев като министър на икономиката 21-годишният тогава Делян Пеевски става член на борда на директорите на държавното Пристанище – Варна. Другите съмнения за корупционни подвизи може да намерите сами в интернет. Просто не отговаря на „Време е за друго“ – посланието на ИТН преди изборите. Това другото вече сме го гледали. И срещу него месеци наред хората протестираха. И няма никаква бройка добре образовани в САЩ и Западна Европа министри, говорещи чужди езици, които да могат да компенсират тези съмнения. Слави или бързо трябва да излезе от ролята, в която 20 години го гледаме в тв ефир на едноличен, деспотичен бизнес диктатор, или много бързо ще осъзнае, че времето му изтече – както се пее в една негова песен. Парламентарната демокрация изисква разговори, преговори и писмени гаранции между коалиционните партньори. И не е нужно това да се случва на тъмно – както направи с кастинга си за политици – Слави може да покани и да излъчват на живо преговорите между потенциалните му коалиционни партньори. Ако целта наистина е прозрачност. А иначе цялата тази ситуация със сигурност много се харесва на ДПС и ГЕРБ. Първите от месеци говорят за „експертен кабинет на обединението“, а вторите се надяват да се повтори сценарият от 2013 година. Не го ли помните? ГЕРБ и Борисов връщат мандата, защото не могат да съставят кабинет. БСП го взима, правят Пламен Орешарски премиер. Той предлага Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Следват протести, оставка, а Борисов се завърна на бял кон на „Дондуков“ 1. Сега отново се надява на повторение. И Слави идеално му подава топката – както в онова злополучно тяхно телевизионно интервю, в което Борисов извади отговорите на въпросите на Слави от вътрешния джоб на сакото. Това всичкото вече сме го гледали. Кога ще се научим…