Основната причина за катастрофата на МиГ-29 в морето край Шабла на 9 юни е загуба на пространствена ориентация. Това е заключението на разследващите, което Министерството на отбраната публикува в сряда, информира bTV. При тежкия инцидент загина пилотът майор Валентин Терзиев.

В доклада на служба „Военна полиция“ са разгледани и други две версии – отказ на техниката и повреда от осколки от изстреляната от самолета ракета. Те са отхвърлени след анализ.

Като съпътстващи причини са посочени неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, особености на нощния полет по прибори и неправилно разпределението на внимание преди предприемане на маньовъра за излизане от атака.

В доклада на служба „Военна полиция“ са разгледани и други две версии – отказ на техниката и повреда от осколки от изстреляната от самолета ракета.

Разследващите са проверили направените проверки по МиГ-29 преди полета, като не са били констатирани проблеми. Автоматичните системи също не са подали информация за откази, пилотът не е докладвал за необичайно поведение на машината. Пробата от горивото е в нормите.

„При разглеждане на подводните снимки от мястото на падане на самолета се констатира, че сред останките има запазени дискове на работни колела от турбокомпресора (компресор турбина) на двигателите с изцяло липсващи лопатки, равномерно скъсани в основата. Този факт показва, че при срещата на самолета с водата, турбокомпресора се е въртял с високи обороти, което от своя страна предполага, че двигателите са работили на повишени режими“, пишат разследващите.

Според тях версията за технически проблем е „малко вероятна“.

Видеоклип от стрелбата, заснет от производителя на авиомишената, е доказателство за това, че атакувалият я изтребител не е продължил полета си по опасна траектория, която влиза в обсега на разлетелите се след прякото попадение осколки, става ясно от доклада.

Според авторите му откриването на останки от машината групирани в радиус от около 100 метра на 70 м дълбочина повече от седмица след катастрофата и наличието на петна от керосин показват, че самолетът не се е запалил и разрушил във въздуха.

Това прави и тази версията за инцидент при стрелбата с ракета „малко вероятна“.

От комисията отбелязват, че илюзиите за пространствено положение в полет не са рядкост и за 17 години 19 американски пилоти на изтребители са загинали именно при подобни обстоятелства.

Разследващите посочват, че при фаталната стрелба мишената е увеличила скоростта си над нормалното, като в резултат пилотът е поддържал визуална връзка с нея, мислейки си, че се намира в хоризонтален полет – когато всъщност е бил в сравнително плоско пикиране.

Ситуацията е прераснала в аварийна когато пилотът е започнал завой надясно с над 900 км/ч след пуска на ракетата по мишената:

„Комисията счита, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална“.