Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов очаква първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост да е до края на годината. Става дума за около 2.7 милиарда лева, които ще представляват първия от няколкото транша възстановителни средства, които Брюксел трябва да пренасочи към България. "През миналата седмица получихме одобрение по отношение на първия транш, позитивна оценка от страна на Европейската комисия. В този смисъл - да, с първото плащане България ще се справи през тази година. Сега в момента върви технически процес, държавите членки трябва да го одобрят също, но важната стъпка беше Европейската комисия че одобри първия транш. Страните членки обикновено одобряват на останалите страни членки средствата. Не мога да предпоставя кога ще бъде физическото плащане. В крайна сметка това е в ръцете на европейските институции. В момента работим и за второто плащане", поясни той. "Ангажиментите ни по плана остават", каза Пеканов на въпрос за поетия ангажимент за закриване на въглищните централи.

"В момента Планът е такъв, какъвто беше договорен от редовния кабинет и Европейската комисия. Няма страна, която по някакъв начин да е пристъпила към промени във вече заложените и договорени ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. Знаете, че в Европа се водят много активни дискусии по отношение на променящата среда в енергийната сфера. Европа откликва на тази променяща се страна с нови инструменти, например инструмента RepowerEU. Когато той бъде финализиран, когато имаме повече яснота как той ще се използва, тогава променената ситуация вече може да се обсъжда с оглед на механизмите, които могат да помогнат да се справим по-добре с нея." Планът за възстановяване и устойчивост е най-големият финансов инструмент за подкрепа на страните в рамките на европейската общност, чиято основна цел е тяхното икономическо възстановяване след глобалната пандемия. Очакванията са парите да влязат директно в българския бюджет. Експерти смятат, че траншът, който София ще получи да края на декември ще бъде безпроблемен, но вторият от 735 милиона евро ще бъде свързан с редица предизвикателства, тъй като зависи силно от конкретни реформи, които страната трябва да осъществи.

Големият въпрос е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро преференциални заеми, които са по-добрата алтернатива от ДЦК за покриване на капиталовите разходи.