Председателката на Камарата на представителите в САЩ Нанси Пелоси съобщи днес, че ще представи следващата седмица законопроект, който формално ще даде начало на процеса по импийчмънт в Сената срещу президента Доналд Тръмп.

Прочети още

На 18 декември долната камара на Конгреса прие два обвинителни пункта срещу Тръмп. Те са за злоупотреба с власт и възпрепятстване на работата на Конгреса. Пелоси каза, че е поискала от председателя на правната комисия в Камарата на представителите Джери Надлър да бъде готов да представи за гласуване в долната камара на Конгреса резолюция за назначаване на обвинители и за предаване на Сената на обвинителните пунктове за импийчмънт. Тя ще събере във вторник групата на демократическото мнозинство в Камарата на представителите, за да обсъди "как да процедира по-нататък". "В Сената няма да се формира квалифицирано мнозинство (две-трети, бел.ред.), необходимо за отстраняване на Тръмп от поста. В крайна сметка решението ще е на американските избиратели през ноември 2020 година“, прогнозира политологът Димитър Бечев.

Прочети още

Тръмп е третият президент, подложен на импийчмънт. Преди него през 1998 г. на същата процедура беше подложен президентът Бил Клинтън заради лъжесвидетелстване, че не е имал сексуални взаимоотношения със стажантката в Белия дом Моника Люински. Той е оневинен от Сената. Преди него президентът Андрю Джонсън е импийчнат от Камарата на представителите, но обвиненията не са одoбрени от Сената при гласуването там. През 1974 г. Ричард Никсън изпреварва събитията и сам се отказа от президентството, тъй като по всичко личи, че ще бъде отстранен от власт заради аферата „Уотъргейт“. „Тази процедура по импийчмънт е уникална поради поляризацията между двете политически партии и факта, че се случва преди избори. При Никсън и Джонсън не е имало такова разделение по партийна линия. При Клинтън имаше наистина, но пък не предстояха избори, защото той вече беше преизбран“, анализира Бечев.