Диабетната полиневропатия е най-честата форма на усложнение при захарен диабет. Епидемиологичните данни сочат, че около 50-60% от лицата с диабет имат диабетна полиневропатия, а около 15% от тях може да развият язва на стъпалото. За съжаление признаците на диабетна полиневропатия може да се налице още в така нареченото предиабетно състояние, когато нивата на кръвната захар са в „сивата зона” – между нормалните и диабетните стойности. В патогенетичните процеси, обуславящи диабетната полиневропатия, се включват множество сложни механизми, основна роля от които имат повишената кръвна захар, оксидативният стрес, хроничното възпаление, изчерпването на витамини, които се явяват важни кофактори във въглехидратната обмяна и модулатори на нервно-мускулната увреда. Най-честата форма на диабетната полиневропатия е хроничната симетрична сетивна невропатия. Различават се и други форми на диабетна полиневропатия, които са по-рядко срещани и включват остра болкова невропатия; проксимална моторна невропатия; дифузна симетрична моторна невропатия; огнищни невропатии; невропатия, предизвикана от лечението (рядко срещана форма, при която стартирането на инсулинолечение може да се свърже с изява на силни болки по крайниците, дължаща се на рязката промяна в електролитите и нивата на кръвната захар от хипергликемия до нормогликемия, обичайно самоограничаваща се в рамките на няколко дни). Най-често диабетната невропатия се проявава клинично с оплаквания от страна на долните крайници и по-рядко горните крайници. Те обичайно се появяват вечер в покой, като симетрично засягат и двата крайника. Пациентите обичайно се оплакват от парене по ходилата и краката, чувство, че по тях лазят мравки (т.нар. „мравучкане”), дискомфорт от завивките и болка. Различават се два вида оплаквания при диабетната полиневропатия: позитивни – парене, болка, пароксизмална стрелкаща, режеща болка, болезнени парестезии и др.; негативни – при които пациентът няма никакви оплаквания. Вторият вариант е най-опасният! Липсата на оплаквания от страна на пациента не отхвърля наличието на нервна увреда. При прегледа на пациентите с диабет се установява липса на чувствителност, невъзможност за дискреминация между топло и студено и нарушен вубрационен усет. В подкрепа на това са данните, че ако при 30% от диабетиците има оплаквания, при 60% от тях ще са налице електро-миелографски данни (ЕМГ) за нервна увреда. При тези пациенти диабетната полиневропатия следва да се търси активно! В случаите на изразена болкова диабетна полиневропатия средства на избор са различни медикаменти, показали добри болкоуспокояващи свойства, като габапентин, прегабалин, дулоксетин и капсаицин.
