Колко иронично! Сградата на Народното събрание, изписана със старата фраза "Съединението прави силата", пък осъмва вече втора седмица не като парламент, държащ щафетната палка на старите Кубратови думи за единство, а като Колизеум, забавляващ клетата си публика с гладиаторско политическо противопоставяне. Скандалите от трибуната мият и омърсяват имиджи, разказват за истории на четири очи и за пари, които е трябвало да стигнат до тъмни стаи. Имаме си парламент, съставляван от хора, които не се харесват, и лидери на управляващи партии, които не си комуникират. Всички говорят толкова убедително, че ако не си превърнал слушането на родни политически лъжи в професия, вероятността да бъдеш заблуден е напълно реална. Но по-притеснително е това, което се случва отвън. На извънредното заседание във вторник депутатите прекараха часове пред микрофоните на пленарната трибуна, от където дебатираха по вота на недоверие срещу правителството на Кирил Петков. Мотивите за вота са провал в икономическата политика на кабинета. Същата вечер парламентът беше
обграден от две групи
Никола Минчев - първата жертва на политическата война
Историята се повтаря
Предтекст за разместване на политическите пластове
