„В петък, в 11:30 часа, при облачно време и малко дъжд стана тържественото полагане на основния камък на храма „Св. Александър Невски“ на мястото на някогашните турски казарми зад „Св. София“. От Румелия са тук Величков, Левкийският епископ Геврасий (пловдивски митрополит) като пратеници на постоянния комитет.“ Така Константин Иречек описва в своя дневник събитието, случило се на 4-тата годишнина от Освобождението на България, тогава на 19-и февруари според приетия Юлиански календар. До фактическото започване на строежа ще минат още 22 г., до завършването му – 30, а до освещаването на храма – цели 42 години. През тези 42 години бурното преплитане на исторически събития в България отрежда и на тримата монарси от Третата българска държава важна роля за изграждането на храма. Катедралният храм в строеж. Именно мнението на Батенберг натежава София да бъде избран за град, който да бъде огласяван от камбанния звън на храм-паметника. Според първоначалната идея, дадена от Петко Каравелов по време на Учредителното Народно събрание в Търново, катедралата трябвало да краси именно старата столица: „да се построи храм в Търново на Чанлъ тепе, който храм да се посвети на Александър Невски“. Освен в чест на цар Александър II Освободител, храмът е израз на почитта към всички, дали живота си за Освобождението на България. Именно затова към храма е добавено и определението паметник. Според княза обаче мястото на една национална катедрала, която да напомня за всички, дали своя дан за българската свобода, е в актуалния главен град, макар и той тепърва да утвърждава своето първостепенно значение в младата държава. Монархът допринася и пряко за каузата, отделяйки 5000 златни лева лични пари. Войните забавят освещаването на новата катедрала и това става едва през 1924 г. След избирането на града, в който трябва да бъде изградена църквата, на дневен ред идва друго много важно решение – най-подходящото място в София. Макар и в края на града, мястото, на което днес се издига катедралата е най-високото в тогавашните граници на София. Дори и днес от всяка точка, предоставяща панорамен изглед към града, доминиращи са именно позлатени куполи и сградата, чиято камбанария достига до 53 м височина. Поради забавеното начало на строежа е сменен и първоначално избраният за главен архитект Иван Богомилов, който междувременно умира. През 1904 година, когато започва фактическият строеж, Александър Померанцев променя много от заложените от предшественика си идеи, например увеличавайки капацитета на катедралата от първоначално предвидените 1500 до 5000 поклонници едновременно. Руснакът проектира храма в неовизантийски стил, изживяващ ренесанс по това време в руската архитектурна школа. При ясно време звънът на камбаните може да бъде чут на цели 30 км. Един от най-важните елементи за всеки храм, неговият глас, са камбаните. Излети в Москва, общото тегло на камбаните възлиза на 24 тона, а само най-голямата от тях тежи повече от 13. Докарани са с кораб до Варна, после с влак до София и тук шопите са ги качили на каруци, теглени от мулета, от гарата до строежа. После са повдигани догоре чрез въже от нивото на криптата. Подът е построен, след като са качени камбаните. При ясно време звънът може да бъде чут на цели 30 км. По време на Първата световна война, в която Русия е противник на България и дори води сражения срещу българската войска в Добруджа, цар Фердинанд предлага храмът да смени името си на „Св.св. Кирил и Методий“. Предложението е одобрено и прието от правителството на Васил Радославов след ожесточени дебати. След българския крах в нея, всички военновременните решения са ревизирани, а Радославов е осъден на доживотен затвор задочно от Третия държавен съд. Така „Александър Невски“ продължава да съществува с първоначалното си име съвсем скоро след акта на преименуване. Александър Померанцев Междувременно цар Борис III вече е поел тежката корона от баща си, когато най-сетне след бурното десетилетие на войни и разочарования на 24 август 1924 храмът е осветен. Това е било предвидено да се случи на 25-ата годишнина от възкачването на престола на Фердинанд на 2-и август 1912, но форсмажорните обстоятелства отлагат събитието с цели 12 години. Първият празничен звън на камбаните оглася столицата по-рано – след славната победа на българската войска, довела до превземането на одринската крепост през 1913 г. Александър Невски е новгородски княз и светец. През 1240-а записва внушителна победа в битката на река Нева над настъпващите към Новгород шведски войски. За важността на битката можем да съдим по това, че след нея князът получава името Невски. На мястото на битката пък по-късно е изградена столицата на царска Русия – Санкт Петербург. Скоро след това Невски се отказва от светски живот и получава монашеското име Алексий. Руският светец е покровител на руската войска, съименник на царя Освободител Александър ll, в чиято чест е съграден той. Макар това обяснение да звучи логично, днес катедралата има много по-важни функции и като представителен храм на Българската Православна църква би трябвало да прославя някой от българските светци. През 1953 г. българското правителство отпуска 30 милиона за възстановяването на храма, засегнат от бомбите, хвърлени над София. През същата година на църквата е даден статутът „патриаршеска катедрала“. На 18-ти октомври 1998 г., след посещение на патриарх Максим в Москва, руската патриаршия дарява част от мощите на светеца, които и до днес са изложени за поклонение в софийския храм. Като цяло църковните картини в най-големия български храм са малко извън канона - с елементи от живописното изкуство. За изображенията на светците са използвани живи модели. Просякиня от София с дете е прототип на Богородица с младенеца в иконата на Иван Мърквичка. Тя го впечатлила с невероятната си честност. Жената обикаляла строежа на храма и чакала подаяния. Минавайки покрай нея, художникът й дал една монета. Малко след това тя го намерила и му казала, че без да иска, й е подарил златна, а не сребърна монета. Творецът щедро й казал да запази парата заради почтеността й и се вдъхновил от тази случка, така че увековечил образа на жената върху иконата на Св. Богородица с младенеца.