Църквата почита на 13 ноември свети Йоан Златоуст, една от най-значимите личности в историята на православието. Той е един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно със свети Василий Велики Кесарийски и свеети Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква.
От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари – Деня на св. Три Светители, заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство.
Баща му бил военачалник, а майка му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е, когато е на 26 години, и става аскет.
Прочети още
През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква.
През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 г., свикан от неговия враг, александрийският патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.
До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския граад Кукуз, след това през 406 г. - в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г.
